Свобода на словото за частна употреба

Филиз Хюсменова

евродепутат

На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека,тук. Тя става основа на международните стандарти в областта на правата на човека, критерий за измерването им и определяне на прогреса. Декларацията е израз на дълбоката вяра в достойнството и стойността на човешката личност, тя отразява решимостта за насърчаване на обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода, тя е обет, който да се следва от народите и държавите. Далеч съм от мисълта, че 60 години по-късно "надарени с разум и съвест", се отнасяме помежду си в "дух на братство", както прокламира декларацията. Или че сме направили всичко за неприкосновеността на честта и доброто име на човека, или за реализиране на правото му на "социална сигурност и осъществяване".
Давам си сметка, че нарушаването на някои от правата, провъзгласени в декларацията, всеки естествено квалифицира като престъпление - посегателството върху живота, върху свободата, незаконното задържане и други. Те са по-близо до чисто инстинктивните усещания и природните разбирания и като че ли с такива права трудно се манипулира. Общественото мнение за тях е еднозначно и публичното им осъждане е категорично. Не така обаче стои въпросът с други права от Всеобщата декларация - с правото на информация и с правото човек да има убеждения и да ги изповядва свободно.
Всеки гражданин има правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства. В днешния взаимозависим свят да притежаваш информация, означава, че можеш да бъдеш в готовност, адекватен и изпреварващ. Чрез нея се формира мнение, заема се позиция. Защо обаче с информацията често се получава нещо като нищо? Вече месеци наред сме свидетели на "гръмване на скандали". Като че ли всяка новина става по новина, ако я прекръстим на скандал. Следват моментални реакции по скандала, потърсени обикновено сред тези, които не са най-компетентните по въпроса. Много често се коментира отделният фрагмент сам за себе си, а не като част от цялото. Изказват се хора, които не разполагат с пълната информация. Върху отделни късчета от нея се строят хипотези, разплитат се истории и се предполагат изводи. За други, тъй като една подобна ситуация е най-лесният начин да се върнеш на сцената, настъпва публичен рай.
Всичко това се развива под благовидната защита на правото на информация. Резултатът е, че месеци по-късно за самите факти не се знае нищо повече, но адресатите са преизпълнени с предположение и/или убеждение кой е "лошият". Тези процеси дефинират сфера, в която сме се отдалечили от истината, макар че за правдоподобност тя е подкрепена от някой обективен факт.
Според мен в лавината от приказки се таи пропаганда. Когато човек слуша отново и отново различни версии, изградени от различни субекти, той сам започва да употребява същите думи, да ги преповтаря и дотолкова свиква с тях, че сам издига бариера срещу противоположното убеждение. Различното становище не достига до облъчвания или възраженията му стават рефлексни и предвидими. Тогава повтаряното заживява със своя собствена осезаемост и очевидност и престава да се нуждае от логика. Това, което е трябвало да се доказва, все едно вече се е случило. Повторението, подобно на обсебването, е бариера срещу различните и противоположни мнения.
Всичко това също е нарушение на правата ни, то е злоупотреба с правото на информация и с правото на убеждение! И вината на злоупотребяващия естествено е по-голяма, ако объркването е съзнателно и целенасочено. Много по-висока е отговорността и на тези, които заемат високи позиции в обществената йерархия. Шансовете техните думи да бъдат прочетени, чути и преповтаряни са по-големи и вредите от манипулациите по-значими. Като че ли се налага да припомним хубавата българска поговорка "Три пъти мери, един път режи". Вместо да се избързва, е по-добре да се замълчи и премисли, а когато се говори, казаното да е точно и аргументирано.
Реализацията на правото ни на информация се нуждае от хигиенизиране. Не само защото е в състояние да филтрира правото ни на убеждение. А и защото в перспектива то е способно чрез интензивна комуникация между активните му носители да провокира промяна в културата.
Състоянието на правата ни не следва да е предмет на дискусия само в навечерието на годишнини. Докато и у нас пропълзява световната финансова криза, броени месеци преди провеждането на изборите всички ние ще имаме по-голяма нужда от зачитане на правото ни на информация и на правото ни на лично убеждение, така че да не се накърняват същите права на другите около нас.стандарт,СРЯДА, 10 Декември 2008