В Европа живеят 300 различни етнически малцинства

Ще защити ли Европа своите 300 етнически малцинства?

13 Март 2009

в. Пондики

Косоварски босненци пасат стадата си край село Брод, намиращо се на границата между Косово, Македония и Албания. Снимка: Ройтерс

Миналия месец европейският парламент отправи остри предупреждения към Гърция и Франция за това, че все още не са ратифицирали Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Дебатът по тези въпроси показа, че ЕС иска най-сетне да бъде решен въпросът с признаването и защитата на етническите малцинства в Европа.

Раната обаче, която отвори Европейският парламент, е голяма поради факта, че в момента в Европа живеят 300 различни етнически малцинства. Един от всеки седем граждани на Европейския съюз принадлежи към регионално малцинство. В Европа се говорят над 90 езика, а 37 от тях се смятат за официални държавни езици.

Естествено, въпросът беше поставен на дебат. Европейският парламент прие резолюция за състоянието на човешките права в ЕС, а във връзка с малцинствата в нея бяха подчертани четири основни неща:
- първо, че неотдавнашните разширявания на съюза са прибавили около сто малцинствени групи към съществуващите вече петдесетина в Европа на 15-те,
- второ, че няма обща европейска формулировка за представителите на етническите малцинства,
- трето, че е особено важно да бъде гарантирана защита на регионалните малцинствени езици, правото на използване и обучение на майчиния език,
- и четвърто, че са нужни ефикасни механизми за защита на правата на етническите малцинства.

От дебата в Европейския парламент се видя, че страни, които имат проблеми с признаването и защитата на малцинствата, като Гърция с нейната мюсюлманска общност в (гръцка) Тракия и с така нареченото македонско малцинство, ще трябва де факто да ги признаят, след като бъде ратифициран Лисабонският договор.

В момента няма европейска система за защита на малцинствата. През 1993 година Европейският съвет постанови, че защитата на малцинствата трябва да бъде един от критериите на страните- кандидатки за членство в съюза. Това изискване обаче остана валидно за новите, но не и за старите членове на съюза. От тази гледна точка, ако Гърция и Франция сега трябваше да кандидатстват за членство, те нямаше да бъдат приети, тъй като от тях щеше да се изиска да ратифицират два задължителни документа - Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Въпреки това, Гърция продължава да е трън в очите на евродепутатите, тъй като на нея се гледа като на страна, която все още не е уредила малцинствените си въпроси и точно за това атакуват Комисията да се произнесе.

В момента 8 на сто от населението на Европа е съставено от регионални малцинства, а 6,5 на сто от имигрантски малцинства най-вече в Западна Европа.

По БТА