17 март 2009 | 12:40 | Агенция "Фокус"
Лондон/Анкара. В доклад на Международната група за правата на малцинствата, чието седалище е в Лондон, се твърди, че малцинствата в Турция се асимилират, пише днес вестник “Милиет”. Докладът е озаглавен “Забравяне или асимилация? Малцинствата в образователната система на Турция” и е изготвен с финансовата подкрепа на ЕС. Прави се общото заключение, че “в образователната система на Турция малцинствата се асимилират и се поощрява тюркската самоличност и национализъм.” Посочва се, че “турското правителство трябва да предприеме действия за спиране на извършваната дискриминация в училищата, при която не се зачитат различната култура, език, история и религия на децата на живеещите в страната малцинства”. Отбелязва се, че в Турция само на арменците, евреите и гърците е признат статут на малцинства, а на представителите на другите малцинства не се дава правото да могат да откриват свои училища. Обръща се внимание, че в нито едно държавно училище не се използва езика на нито едно от малцинствата в страната.
Показват се публикациите с етикет портал турция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет портал турция. Показване на всички публикации
вторник, 17 март 2009 г.
събота, 14 март 2009 г.
В Европа живеят 300 различни етнически малцинства
Ще защити ли Европа своите 300 етнически малцинства?
13 Март 2009
Миналия месец европейският парламент отправи остри предупреждения към Гърция и Франция за това, че все още не са ратифицирали Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Дебатът по тези въпроси показа, че ЕС иска най-сетне да бъде решен въпросът с признаването и защитата на етническите малцинства в Европа.
Раната обаче, която отвори Европейският парламент, е голяма поради факта, че в момента в Европа живеят 300 различни етнически малцинства. Един от всеки седем граждани на Европейския съюз принадлежи към регионално малцинство. В Европа се говорят над 90 езика, а 37 от тях се смятат за официални държавни езици.
Естествено, въпросът беше поставен на дебат. Европейският парламент прие резолюция за състоянието на човешките права в ЕС, а във връзка с малцинствата в нея бяха подчертани четири основни неща:
- първо, че неотдавнашните разширявания на съюза са прибавили около сто малцинствени групи към съществуващите вече петдесетина в Европа на 15-те,
- второ, че няма обща европейска формулировка за представителите на етническите малцинства,
- трето, че е особено важно да бъде гарантирана защита на регионалните малцинствени езици, правото на използване и обучение на майчиния език,
- и четвърто, че са нужни ефикасни механизми за защита на правата на етническите малцинства.
От дебата в Европейския парламент се видя, че страни, които имат проблеми с признаването и защитата на малцинствата, като Гърция с нейната мюсюлманска общност в (гръцка) Тракия и с така нареченото македонско малцинство, ще трябва де факто да ги признаят, след като бъде ратифициран Лисабонският договор.
В момента няма европейска система за защита на малцинствата. През 1993 година Европейският съвет постанови, че защитата на малцинствата трябва да бъде един от критериите на страните- кандидатки за членство в съюза. Това изискване обаче остана валидно за новите, но не и за старите членове на съюза. От тази гледна точка, ако Гърция и Франция сега трябваше да кандидатстват за членство, те нямаше да бъдат приети, тъй като от тях щеше да се изиска да ратифицират два задължителни документа - Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Въпреки това, Гърция продължава да е трън в очите на евродепутатите, тъй като на нея се гледа като на страна, която все още не е уредила малцинствените си въпроси и точно за това атакуват Комисията да се произнесе.
В момента 8 на сто от населението на Европа е съставено от регионални малцинства, а 6,5 на сто от имигрантски малцинства най-вече в Западна Европа.
По БТА
сряда, 4 март 2009 г.
Европейският съд за правата на човека осъди Турция
“Милиет”: Европейският съд за правата на човека осъди Турция заради “изучаването на кюрдски език”
04 март 2009 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Страсбург/Анкара. Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург осъди Турция заради нейните действия по отношение на “изучаването на кюрдски език”, пише днес вестник “Милиет”. През последните 5 годни в ЕСПЧ срещу Турция са заведени двайсетина подобни дела, но вчера за пръв път съдът постанови осъдителна присъда по иска на студенти от университета “Коджатепе” в град Афион, Югозападна Турция. През 2002 г. 18 студенти от този университет подават молби за свободно избираемо изучаване на кюрдки език и поради това те са изключени от университета под предтекст “насаждане на сепаратистки настроения”. През 2003 г. изключените студенти завеждат дело в ЕСПЧ и сега висшите магистрати осъждат Турция заради наложените им дисциплинарни наказания. Мотивите на съда се базират на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, която защитава правото на образование. Анкара е осъдена да заплати обезщетение на всеки един от изключените студенти в размер на по 1 500 евро.
04 март 2009 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Страсбург/Анкара. Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург осъди Турция заради нейните действия по отношение на “изучаването на кюрдски език”, пише днес вестник “Милиет”. През последните 5 годни в ЕСПЧ срещу Турция са заведени двайсетина подобни дела, но вчера за пръв път съдът постанови осъдителна присъда по иска на студенти от университета “Коджатепе” в град Афион, Югозападна Турция. През 2002 г. 18 студенти от този университет подават молби за свободно избираемо изучаване на кюрдки език и поради това те са изключени от университета под предтекст “насаждане на сепаратистки настроения”. През 2003 г. изключените студенти завеждат дело в ЕСПЧ и сега висшите магистрати осъждат Турция заради наложените им дисциплинарни наказания. Мотивите на съда се базират на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, която защитава правото на образование. Анкара е осъдена да заплати обезщетение на всеки един от изключените студенти в размер на по 1 500 евро.
понеделник, 23 февруари 2009 г.
Има заведени 262 съдебни дела от турски граждани в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за изтезания и лошо отношение
Над 260 иска за 6 години са внесли турски граждани в съда в Страсбург за изтезания и лошо отношение
23 февруари 2009 | 12:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. През последните шест години има заведени 262 съдебни дела от турски граждани в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за изтезания и лошо отношение, съобщи Анадолската агенция. В отговор на депутатски въпрос министърът на правосъдието Мехмет Али Шахин посочи, че в периода 2002-2008 г. съдът е постановил по 123 от тези дела осъдителни присъди заради изтезания и лошо отношение, а 46 от делата са завършили с “взаимно договаряне” между двете страни. През същия период в Турция девет служители от силите за сигурност са били осъдени заради извършени от тях изтезания, а съдебните процеси срещу 90 души по такива обвинения все още продължават.
23 февруари 2009 | 12:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. През последните шест години има заведени 262 съдебни дела от турски граждани в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за изтезания и лошо отношение, съобщи Анадолската агенция. В отговор на депутатски въпрос министърът на правосъдието Мехмет Али Шахин посочи, че в периода 2002-2008 г. съдът е постановил по 123 от тези дела осъдителни присъди заради изтезания и лошо отношение, а 46 от делата са завършили с “взаимно договаряне” между двете страни. През същия период в Турция девет служители от силите за сигурност са били осъдени заради извършени от тях изтезания, а съдебните процеси срещу 90 души по такива обвинения все още продължават.
неделя, 22 февруари 2009 г.
Mъчения на заподозрени в Пакистан
„Обзървър”: Британски агенти са свързани със случаи на мъчения на заподозрени в Пакистан
22 февруари 2009 | 03:40 | Агенция "Фокус"
Лондон. Шокиращ нов доклад съобщава, че сътрудници на британските служби за сигурност са си сътрудничели със свои пакистански колеги, които са подлагали на мъчения заподозрени в Пакистан. В доклада, който ще бъде публикуван през следващия месец от правозащитната организация „Амнести Интернешънъл”, се посочва, че най-малко 10 британски граждани са били измъчвани в Пакистан, а след това разпитвани от агенти на британското разузнаване. В документа се отбелязва, че може да излязат нови подобни случаи, пише британският вестник „Обзървър”.
Докладът е поредният срам за министъра на външните работи Дейвид Милибанд, който твърди, че Великобритания не използва насилие при разпитите. Милибанд е критикуван за отказа си да разкрие съдържанието на документи относно Биням Мохамед, който в момента се намира в Гуантанамо. Предполага се, че в документите има информация за това, че Мохамед е бил измъчван и че британските служби също са замесени.
22 февруари 2009 | 03:40 | Агенция "Фокус"
Лондон. Шокиращ нов доклад съобщава, че сътрудници на британските служби за сигурност са си сътрудничели със свои пакистански колеги, които са подлагали на мъчения заподозрени в Пакистан. В доклада, който ще бъде публикуван през следващия месец от правозащитната организация „Амнести Интернешънъл”, се посочва, че най-малко 10 британски граждани са били измъчвани в Пакистан, а след това разпитвани от агенти на британското разузнаване. В документа се отбелязва, че може да излязат нови подобни случаи, пише британският вестник „Обзървър”.
Докладът е поредният срам за министъра на външните работи Дейвид Милибанд, който твърди, че Великобритания не използва насилие при разпитите. Милибанд е критикуван за отказа си да разкрие съдържанието на документи относно Биням Мохамед, който в момента се намира в Гуантанамо. Предполага се, че в документите има информация за това, че Мохамед е бил измъчван и че британските служби също са замесени.
събота, 7 февруари 2009 г.
Повечето медии обслужват икономическите и политическите интереси на техните собственици
Журналистиката в провинцията и сагата Frognews
07 02 2009
Публикуваме интервюта с журналистите Асен Йорданов, Александър Иванов и Огнян Стефанов, които са прикачени към доклада на Международната журналистическа организация "Репортери без граници".
Разследващата журналистика не се насърчава в българската провинция и някои хора се надяват и последните нейни представители да започнат да се самоцензурират. Асен Йорданов е един от малкото журналисти, които продължават смело напред. Той е като НЛО в медийния свят на Бургас и маневрира между престъпни групи, политически натиск и съдебни капани.
Репортери без граници (РБГ): Какво е положението със свободата на словото в България?
Асен Йорданов (АЙ): Това е парадокс, но то е по-тежко в момента отколкото през 90 - те. Според мен няма свободни и независими медии с изключение може би на Капитал и Дневник, които са като слънчев лъч на мрачния небосклон. Повечето медии обслужват икономическите и политическите интереси на техните собственици. Правителството налага определена редакционна политика на националното радио и националната телевизия.
РБГ: Как е възможно журналистите да работят при това положение?
АЙ: (Усмихва се): Журналистиката в България е като слалом на сноуборд...правиш какви ли не врътки, за да избегнеш пречките! Медийната политика е доста централизирана в България, но понякога има известна свобода. Аз направих избор да не работя никъде на щат. На свободна практика съм, това ми дава независимост. Опитвам се да публикувам разкритията си в различни издания според възможностите. От финансова гледна точка е много по-трудно и няма сигурност, но аз не работя това с цел да забогатея. Журналистиката е моя страст и призвание. Независимостта е лукс.
РБГ: Защо репортерите, които са на щат не се занимават с разследваща журналистика по същия начин, както вас?
АЙ: По три причини. Този тип журналистика изисква достъп до специфични източници. Ако работиш за вестник автоматично губиш достъп до някои от тях. Второ, трябва да си преминал обучение. Разследващата журналистика си е занаят. Трябва да имаш опит и понятие за професионална етика. Трето, трябва да имаш желание и кураж.
РБГ: Вие сте журналист от повече от 20 години. Какви заплахи са били отправяни към вас?
АЙ: Ще ви дам три примера. Когато работех в Политика (през Февруари 2007 г.) с Мария Николаева отразявахме огромен корупционен скандал, свързан със строителство на жилищни комплекси в Странджа, където се намира най-големия еко-резерват в страната. Освен че такива комплекси носят печалба, строителството е измежду предпочитаните сектори за пране на пари. Мащабно строителство (върху повече от 110 кв.км) започна в района без разрешително. Изведнъж тази дейност се оказа законна, защото така реши регионалния съд. След като публикувахме първата част на материала редакцията на Политика бе навестена от няколко мутри, които носеха копие на вестника със специалния печат на Народното Събрание. (Вестниците, разпространени само в Народното Събрание имат печат “Забранено за продажба”). Заплашиха да залеят Мария с киселина ако публикуваме втората част. Аз също получих предупреждение. Взехме записа от охранителните камери на входа на редакцията, на който ясно се виждаха лицата на нашите посетители, и записахме регистрационния номер на колата им. Всичко предадохме на полицията, но никой не ни се обади, за да дадем показания. Една вечер се прибирах (около 19.00 часа на декември 20, 2007 г.) когато видях мъж да се приближава към мен на около 10 м от дома ми в Бургас. Той се опита да ме наръга с нож. Успях да го отблъсна. След това ме удариха в гърба няколко пъти с метален лост. Защитавах се, колкото можах, и най-накрая нападателите се отказаха.
РБГ: Знаете ли защо ви нападнаха?
АЙ: Трудно е да се определи точната причина. Моите разкрития засягат доста хора. Много от тях се засягат. По това време работех по статия, която все още не бях написал. Може би искаха да ме предупредят да спра. Обикновено това е единствената цел на подобни нападения. Разследването на МВР не стигна до никъде. Никой няма реалното намерение да открие извършителите в такива ситуации. Тези, които прибягват до насилие с такава цел имат достатъчно ресурси да спрат подобни разследвания. Нападения от този сорт се третират като обикновен уличен бой. Имунитетът е норма в България и не само спрямо личности, за които пишат журналистите.
РБГ: Кои са чувствителните теми, тези, които не могат да се засегнат без последствия?
АЙ: За жалост те са много. Най-чувствителните са корупцията в съдебната система и МВР. Броят на тези теми се увеличава предвид факта, че живеем в нео-феодален строй. Написал съм няколко материала в тази посока, но не знам кога ще успея да ги публикувам.
РБГ: Защо не ги публикувате в Интернет?
АЙ: Интернет е възможна алтернатива, но не е пълноценна. В България основно младите хора използват интернет, а те имат други интереси. Също така в много региони хората нямат достъп до интернет. Не отричам, че мрежата ще бъде много по-важен канал за в бъдеще, но в момента няма достатъчно влияние да доведе до реална промяна в обществените нагласи. Тази промяна може да се осъществи най-вече чрез телевизията, радиото и пресата.
РБГ: Обрисувахте доста мрачна картина. Как може да има прогрес?
АЙ: Членството в ЕС е най-добрият ни шанс. То е може би най-хубавото нещо, което ни се е случило в последния век. Ще приемем европейски закони и разпоредби, които ще се прилагат. Най-голямото предизвикателство е реформата на съдебната система, защото това е без съмнение най-корумпирания сектор. 80% от съдебните власти са свързани с бизнес и политическата олигархия. ЕС трябва да разнообрази източниците си на информация. Ние сме готови да помогнем. За много от нас ЕС е единственият начин да се прережат връзките на България с бившия Съветски Съюз и Русия. Тяхното влияние не е за пренебрегване. Има дори риск да се появи руски “троянски кон” в ЕС.
САГАТА “FROG NEWS”
Настъпи тежък момент за сайта “Фрог Нюз”. Не толкова финансовото положение на фирмата притеснява 15 - членния й екип колкото опита за убийство на главния редактор Огнян Стефанов и скандала със сайта “Опасните”.
Александър Иванов е на 38 - годишна възраст. Работил е дълги години в печатни издания и телевизията. Сега е заместник-главен редактор на "Фрог Нюз". По време на интервюто с РБГ все още се придвижваше с полицейска охрана. Двама полицаи седяха в съседната стая. Домът и семейството му също бяха охранявани. На Иванов му се наложи да промени начина си на живот. Почти никога не излиза от офиса, а когато излезе полицаите го следват неотлъчно.
РБГ: След нападението над Огнян Стефанов ви охранява полиция. Бил ли сте заплашван?
Александър Иванов (АИ): Да. Трима мъже в черно звъннаха на звънеца ми около полунощ на 15 октомври . Посъветваха ме да бъде “благоразумен”. На същия ден бяха публикували първото интервю с Огнян след нападението в "24 часа". Не мога да говоря за причинно-следствена връзка, но може да се тълкува като второ предупреждение към сайта ни. Поводът за подобни заплахи никога не е напълно ясен. Поисках полицейска охрана. Надявам се да е временно и скоро да се върна към нормалния си живот.
РБГ: Много хора свързват нападението над Огнян и заплахите срещу вас с аферата “Опасните”. Смятате ли, че има връзка?
АИ: Не може да сме сигурни, но не мисля, че има пряка връзка. Този толкова странен сайт – Опасните Новини – се появи през Август 2008 г. Публикуваха секретни документи, които съдържаха озадачаваща информация. Имаше доста интересни неща и дори само 10 или 20, или 30% да бяха верни, тези 30% са опасни. Информацията засягаше ДАНС, президента и корупцията в бизнес сектора. Някой беше качил писмо във форума на сайта ни, уж подписано от Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски, собствениците на Фрог Нюз. В това писмо те се “разкайваха”, че са създали "Опасните". Същото писмо бе публикувано и в "Опасните". Беше смехотворно. Започнаха масово да препечатват фалшивото писмо така че публикувахме официално опровержение, че сме имали нещо общо с "Опасните". Това не промени нищо. След три седмици жената на Огнян ми се обади и каза, че той е бил пребит.
РБГ: Ако Стефанов и "Фрог Нюз" не стоят зад "Опасните", как обяснявате нападението?
АИ: Де да знаехме...Огнян се занимава единствено с журналистика. Логично е да предположим, че беше свързано с работата му, но нямаме доказателства. Публикуваме доста материали и разследваме много случаи. Как може да знаем ? Опитаха се да го убият на 22-ри септември , когато отбелязахме годиншнина от независимостта на България. Дали беше послание към всички български журналисти? Не знам.
РБГ: Аферата с "Опасните" и заплахите срещу "Фрог Нюз" повдигат много въпроси за ДАНС. Доста хора за засегнати от случая. Какво мислите за това?
АИ: Сложно е, има доста странности. ЕК публикува изключително критичен доклад за България. Предполага се, че са получили информация от алтернативни източници, което не е зарадвало правителството. Президентът нареди на ДАНС да открие източниците на ОЛАФ. В доклада на ЕК фигурират имената на двама души, които финансираха предизборната кампания на президента и са уличени в злоупотреби с еврофондовете. Има класифицирана информация на сайта "Опасните", но никой не знае коя е и защо е класифицирана. Все още научаваме нови неща за акцията на ДАНС, която повдига много въпроси.
ОГНЯН СТЕФАНОВ
Цяло чудо е, че главният редактор на "Фрог Нюз" е жив. На излизане от ресторант на 22-ри септември, 2008 г. Огнян Стефанов бе жестоко пребит от изверги с чукове и метални прътове. След като му счупват краката и едната ръка го оставят полумъртъв до колата му. В побоя е засегната сънната артерия и той получава тежка кръвозагуба. В кома е три дни. Стефанов се възстановява, подновил е работа по материалите си и няма намерение да спре дотук. Въпреки че е зает с изтощителна рехабилитация и терапия той намери време да даде интервю за РБГ.
РБГ: Помните ли какво се случи? Видяхте ли нападателите си?
Огнян Стефанов: Не съвсем. На излизане от ресторанта някой ме извика по име. Обърнах се и бях зашеметен от неописуемо силен удар в главата. Опитах се да отвърна, но нищо не си спомням след това. Според свидетели съм бил нападнат от седем или осем души. Нищо друго не помня.
РБГ: Бяхте ли заплашван преди нападението?
ОС: Не директно. Няколко дни преди това сайтът "Фрог Нюз" бе свързан с тайни документи, публикувани на сайта "Опасните". Качихме писмо на нашия сайт, в което обяснихме, че нямаме нищо общо с "Опасните". Разпитваха ме агенти на ДАНС, но по спокоен и професионален начин. Не мога да открия директна връзка между нападението и този скандал. Пиша по много теми, най-вече за корупция в различни сфери. Трудно е да се каже кой е поръчал нападението. Но “мисията” постигна целта си. Много журналисти, които ме интервюираха признаха, че се притесняват за семействата и колегите си. След случая с мен пресата ще си наложи самоцензура. Не можеш да ги виниш – няма много герои в света и уважавам решението им. Въпреки това не трябва да забравяме за последствията.
РБГ: Оказват ли ви натиск, когато публикувате определени материали?
ОС: (Усмихва се) Малко след като "Фрог Нюз" стартира наш източник от чужбина ни информира, че български министри са били видяни в ресторант във Виена в компанията на известни босове на престъпни групи в Централна Европа. Това не е нормално. Съответно публикувахме статия по темата. Тя провокира много реакции и някои хора настояваха да я свалим от сайта. Читатели, които имат възражения към достоверността на нашите публикации имат възможност да изразят мнението си на сайта. Правя това уточнение почти във всичките си статии. Явно са решили, че има по-ефективни начини да изразят възраженията си. Проблемът е, че българските политици и други лидери имат две лица – едно за пред обществото и друго за секретни дейности. Общественото лице е илюзия; то е култивирано с цел да накарат народа да ги обича. Не всеки е привърженик на идеята за свързване на двете лица. Когато френският президент Саркози отива на частно посещение в Египет с новата си жена той си го казва и фоторепортерите го снимат. Българските политици предпочитат да скрият всичко, дори и когато няма нищо за криене. Съответно пада мъгла от съмнение, което не е добре. Хората трябва най-сетне да се възползват от правото си на отговор.
РБГ: Още ли ви охранява полицията?
ОС: (Усмихва се) Да, бях посъветван да се възползвам от техните услуги. От МВР не искат да ги обвиняват, че не са ми осигурили защита. Благодарен съм, но как могат двама мъже да противодействат на такова насилие? Ако тези, които искаха да ме убият все още го искат, как мога да ги спра? Но предпочитам да съм оптимист. Докторите, които ме лекуваха сътвориха цяло чудо и аз съм безкрайно благодарен. Всичко това има и положителна страна – това, че вие сте тук и ми оказвате морална подкрепа. Ако организация като вашата продължи да се интересува от нашите проблеми, ние втори път ще бъдем победители.
REPORTERS WITHOUT BORDERS
превод: Даниела Кирова
Докладът на "Репортери без граници" за България бе цитиран вчера от агенция AFP, а части от него публикувани във френския вестник "Le Monde"
фрогнюз
07 02 2009
Публикуваме интервюта с журналистите Асен Йорданов, Александър Иванов и Огнян Стефанов, които са прикачени към доклада на Международната журналистическа организация "Репортери без граници".
Разследващата журналистика не се насърчава в българската провинция и някои хора се надяват и последните нейни представители да започнат да се самоцензурират. Асен Йорданов е един от малкото журналисти, които продължават смело напред. Той е като НЛО в медийния свят на Бургас и маневрира между престъпни групи, политически натиск и съдебни капани.
Репортери без граници (РБГ): Какво е положението със свободата на словото в България?
Асен Йорданов (АЙ): Това е парадокс, но то е по-тежко в момента отколкото през 90 - те. Според мен няма свободни и независими медии с изключение може би на Капитал и Дневник, които са като слънчев лъч на мрачния небосклон. Повечето медии обслужват икономическите и политическите интереси на техните собственици. Правителството налага определена редакционна политика на националното радио и националната телевизия.
РБГ: Как е възможно журналистите да работят при това положение?
АЙ: (Усмихва се): Журналистиката в България е като слалом на сноуборд...правиш какви ли не врътки, за да избегнеш пречките! Медийната политика е доста централизирана в България, но понякога има известна свобода. Аз направих избор да не работя никъде на щат. На свободна практика съм, това ми дава независимост. Опитвам се да публикувам разкритията си в различни издания според възможностите. От финансова гледна точка е много по-трудно и няма сигурност, но аз не работя това с цел да забогатея. Журналистиката е моя страст и призвание. Независимостта е лукс.
РБГ: Защо репортерите, които са на щат не се занимават с разследваща журналистика по същия начин, както вас?
АЙ: По три причини. Този тип журналистика изисква достъп до специфични източници. Ако работиш за вестник автоматично губиш достъп до някои от тях. Второ, трябва да си преминал обучение. Разследващата журналистика си е занаят. Трябва да имаш опит и понятие за професионална етика. Трето, трябва да имаш желание и кураж.
РБГ: Вие сте журналист от повече от 20 години. Какви заплахи са били отправяни към вас?
АЙ: Ще ви дам три примера. Когато работех в Политика (през Февруари 2007 г.) с Мария Николаева отразявахме огромен корупционен скандал, свързан със строителство на жилищни комплекси в Странджа, където се намира най-големия еко-резерват в страната. Освен че такива комплекси носят печалба, строителството е измежду предпочитаните сектори за пране на пари. Мащабно строителство (върху повече от 110 кв.км) започна в района без разрешително. Изведнъж тази дейност се оказа законна, защото така реши регионалния съд. След като публикувахме първата част на материала редакцията на Политика бе навестена от няколко мутри, които носеха копие на вестника със специалния печат на Народното Събрание. (Вестниците, разпространени само в Народното Събрание имат печат “Забранено за продажба”). Заплашиха да залеят Мария с киселина ако публикуваме втората част. Аз също получих предупреждение. Взехме записа от охранителните камери на входа на редакцията, на който ясно се виждаха лицата на нашите посетители, и записахме регистрационния номер на колата им. Всичко предадохме на полицията, но никой не ни се обади, за да дадем показания. Една вечер се прибирах (около 19.00 часа на декември 20, 2007 г.) когато видях мъж да се приближава към мен на около 10 м от дома ми в Бургас. Той се опита да ме наръга с нож. Успях да го отблъсна. След това ме удариха в гърба няколко пъти с метален лост. Защитавах се, колкото можах, и най-накрая нападателите се отказаха.
РБГ: Знаете ли защо ви нападнаха?
АЙ: Трудно е да се определи точната причина. Моите разкрития засягат доста хора. Много от тях се засягат. По това време работех по статия, която все още не бях написал. Може би искаха да ме предупредят да спра. Обикновено това е единствената цел на подобни нападения. Разследването на МВР не стигна до никъде. Никой няма реалното намерение да открие извършителите в такива ситуации. Тези, които прибягват до насилие с такава цел имат достатъчно ресурси да спрат подобни разследвания. Нападения от този сорт се третират като обикновен уличен бой. Имунитетът е норма в България и не само спрямо личности, за които пишат журналистите.
РБГ: Кои са чувствителните теми, тези, които не могат да се засегнат без последствия?
АЙ: За жалост те са много. Най-чувствителните са корупцията в съдебната система и МВР. Броят на тези теми се увеличава предвид факта, че живеем в нео-феодален строй. Написал съм няколко материала в тази посока, но не знам кога ще успея да ги публикувам.
РБГ: Защо не ги публикувате в Интернет?
АЙ: Интернет е възможна алтернатива, но не е пълноценна. В България основно младите хора използват интернет, а те имат други интереси. Също така в много региони хората нямат достъп до интернет. Не отричам, че мрежата ще бъде много по-важен канал за в бъдеще, но в момента няма достатъчно влияние да доведе до реална промяна в обществените нагласи. Тази промяна може да се осъществи най-вече чрез телевизията, радиото и пресата.
РБГ: Обрисувахте доста мрачна картина. Как може да има прогрес?
АЙ: Членството в ЕС е най-добрият ни шанс. То е може би най-хубавото нещо, което ни се е случило в последния век. Ще приемем европейски закони и разпоредби, които ще се прилагат. Най-голямото предизвикателство е реформата на съдебната система, защото това е без съмнение най-корумпирания сектор. 80% от съдебните власти са свързани с бизнес и политическата олигархия. ЕС трябва да разнообрази източниците си на информация. Ние сме готови да помогнем. За много от нас ЕС е единственият начин да се прережат връзките на България с бившия Съветски Съюз и Русия. Тяхното влияние не е за пренебрегване. Има дори риск да се появи руски “троянски кон” в ЕС.
САГАТА “FROG NEWS”
Настъпи тежък момент за сайта “Фрог Нюз”. Не толкова финансовото положение на фирмата притеснява 15 - членния й екип колкото опита за убийство на главния редактор Огнян Стефанов и скандала със сайта “Опасните”.
Александър Иванов е на 38 - годишна възраст. Работил е дълги години в печатни издания и телевизията. Сега е заместник-главен редактор на "Фрог Нюз". По време на интервюто с РБГ все още се придвижваше с полицейска охрана. Двама полицаи седяха в съседната стая. Домът и семейството му също бяха охранявани. На Иванов му се наложи да промени начина си на живот. Почти никога не излиза от офиса, а когато излезе полицаите го следват неотлъчно.
РБГ: След нападението над Огнян Стефанов ви охранява полиция. Бил ли сте заплашван?
Александър Иванов (АИ): Да. Трима мъже в черно звъннаха на звънеца ми около полунощ на 15 октомври . Посъветваха ме да бъде “благоразумен”. На същия ден бяха публикували първото интервю с Огнян след нападението в "24 часа". Не мога да говоря за причинно-следствена връзка, но може да се тълкува като второ предупреждение към сайта ни. Поводът за подобни заплахи никога не е напълно ясен. Поисках полицейска охрана. Надявам се да е временно и скоро да се върна към нормалния си живот.
РБГ: Много хора свързват нападението над Огнян и заплахите срещу вас с аферата “Опасните”. Смятате ли, че има връзка?
АИ: Не може да сме сигурни, но не мисля, че има пряка връзка. Този толкова странен сайт – Опасните Новини – се появи през Август 2008 г. Публикуваха секретни документи, които съдържаха озадачаваща информация. Имаше доста интересни неща и дори само 10 или 20, или 30% да бяха верни, тези 30% са опасни. Информацията засягаше ДАНС, президента и корупцията в бизнес сектора. Някой беше качил писмо във форума на сайта ни, уж подписано от Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски, собствениците на Фрог Нюз. В това писмо те се “разкайваха”, че са създали "Опасните". Същото писмо бе публикувано и в "Опасните". Беше смехотворно. Започнаха масово да препечатват фалшивото писмо така че публикувахме официално опровержение, че сме имали нещо общо с "Опасните". Това не промени нищо. След три седмици жената на Огнян ми се обади и каза, че той е бил пребит.
РБГ: Ако Стефанов и "Фрог Нюз" не стоят зад "Опасните", как обяснявате нападението?
АИ: Де да знаехме...Огнян се занимава единствено с журналистика. Логично е да предположим, че беше свързано с работата му, но нямаме доказателства. Публикуваме доста материали и разследваме много случаи. Как може да знаем ? Опитаха се да го убият на 22-ри септември , когато отбелязахме годиншнина от независимостта на България. Дали беше послание към всички български журналисти? Не знам.
РБГ: Аферата с "Опасните" и заплахите срещу "Фрог Нюз" повдигат много въпроси за ДАНС. Доста хора за засегнати от случая. Какво мислите за това?
АИ: Сложно е, има доста странности. ЕК публикува изключително критичен доклад за България. Предполага се, че са получили информация от алтернативни източници, което не е зарадвало правителството. Президентът нареди на ДАНС да открие източниците на ОЛАФ. В доклада на ЕК фигурират имената на двама души, които финансираха предизборната кампания на президента и са уличени в злоупотреби с еврофондовете. Има класифицирана информация на сайта "Опасните", но никой не знае коя е и защо е класифицирана. Все още научаваме нови неща за акцията на ДАНС, която повдига много въпроси.
ОГНЯН СТЕФАНОВ
Цяло чудо е, че главният редактор на "Фрог Нюз" е жив. На излизане от ресторант на 22-ри септември, 2008 г. Огнян Стефанов бе жестоко пребит от изверги с чукове и метални прътове. След като му счупват краката и едната ръка го оставят полумъртъв до колата му. В побоя е засегната сънната артерия и той получава тежка кръвозагуба. В кома е три дни. Стефанов се възстановява, подновил е работа по материалите си и няма намерение да спре дотук. Въпреки че е зает с изтощителна рехабилитация и терапия той намери време да даде интервю за РБГ.
РБГ: Помните ли какво се случи? Видяхте ли нападателите си?
Огнян Стефанов: Не съвсем. На излизане от ресторанта някой ме извика по име. Обърнах се и бях зашеметен от неописуемо силен удар в главата. Опитах се да отвърна, но нищо не си спомням след това. Според свидетели съм бил нападнат от седем или осем души. Нищо друго не помня.
РБГ: Бяхте ли заплашван преди нападението?
ОС: Не директно. Няколко дни преди това сайтът "Фрог Нюз" бе свързан с тайни документи, публикувани на сайта "Опасните". Качихме писмо на нашия сайт, в което обяснихме, че нямаме нищо общо с "Опасните". Разпитваха ме агенти на ДАНС, но по спокоен и професионален начин. Не мога да открия директна връзка между нападението и този скандал. Пиша по много теми, най-вече за корупция в различни сфери. Трудно е да се каже кой е поръчал нападението. Но “мисията” постигна целта си. Много журналисти, които ме интервюираха признаха, че се притесняват за семействата и колегите си. След случая с мен пресата ще си наложи самоцензура. Не можеш да ги виниш – няма много герои в света и уважавам решението им. Въпреки това не трябва да забравяме за последствията.
РБГ: Оказват ли ви натиск, когато публикувате определени материали?
ОС: (Усмихва се) Малко след като "Фрог Нюз" стартира наш източник от чужбина ни информира, че български министри са били видяни в ресторант във Виена в компанията на известни босове на престъпни групи в Централна Европа. Това не е нормално. Съответно публикувахме статия по темата. Тя провокира много реакции и някои хора настояваха да я свалим от сайта. Читатели, които имат възражения към достоверността на нашите публикации имат възможност да изразят мнението си на сайта. Правя това уточнение почти във всичките си статии. Явно са решили, че има по-ефективни начини да изразят възраженията си. Проблемът е, че българските политици и други лидери имат две лица – едно за пред обществото и друго за секретни дейности. Общественото лице е илюзия; то е култивирано с цел да накарат народа да ги обича. Не всеки е привърженик на идеята за свързване на двете лица. Когато френският президент Саркози отива на частно посещение в Египет с новата си жена той си го казва и фоторепортерите го снимат. Българските политици предпочитат да скрият всичко, дори и когато няма нищо за криене. Съответно пада мъгла от съмнение, което не е добре. Хората трябва най-сетне да се възползват от правото си на отговор.
РБГ: Още ли ви охранява полицията?
ОС: (Усмихва се) Да, бях посъветван да се възползвам от техните услуги. От МВР не искат да ги обвиняват, че не са ми осигурили защита. Благодарен съм, но как могат двама мъже да противодействат на такова насилие? Ако тези, които искаха да ме убият все още го искат, как мога да ги спра? Но предпочитам да съм оптимист. Докторите, които ме лекуваха сътвориха цяло чудо и аз съм безкрайно благодарен. Всичко това има и положителна страна – това, че вие сте тук и ми оказвате морална подкрепа. Ако организация като вашата продължи да се интересува от нашите проблеми, ние втори път ще бъдем победители.
REPORTERS WITHOUT BORDERS
превод: Даниела Кирова
Докладът на "Репортери без граници" за България бе цитиран вчера от агенция AFP, а части от него публикувани във френския вестник "Le Monde"
фрогнюз
Свободата на словото в България е сериозно застрашена
"Репортери без граница": Свободата на словото в България е сериозно застрашена
[5 февруари 2009]
Париж, 05 февруари 2009 г. - Разследващата журналистика и плурализмът на информацията в България са сериозно застрашени от мафиотски групировки и различни видове политически и икономически натиск. Това посочва в специален доклад за положението на журналистите у нас медийната правозащитна организация "Репортери без граници".
Мафиотските движения са разбрали важността на контрола над информацията и различните ползи, които може да се извлекат от това, като са разширили влиянието си в медийния сектор, установява изследването, озаглавено "Между примирението и съпротивата: Преса под изпитание".
Според организацията този контрол на сивата икономика вече застрашава съществуването на разследващата журналистика и плурализма на информацията.
Положението, което констатирахме по време на мисията си в София ни тревожи, заявяват представители на "Репортери без граници".
"Някои журналисти са се примирили и са прибягнали до автоцензура, но пък други активно се съпротивляват на политическия и икономическия натиск. Убийството на Георги Стоев през април 2008 г. и жестокото нападение над Огнян Стефанов пред септември 2008 г. припомниха обаче какви рискове поемат тези, които отказват да допуснат пресата да се превърне в прост инструмент за комуникация в служба на частни интереси", се казва в увода към доклада.
Българската преса не е единствената в ЕС, подложена на насилие и натиск от страна на мафии или паравоенни движения. В Италия десетина журналисти продължават да живеят под полицейска закрила, други са получили подобна охрана в Дания и Франция. В Испания ЕТА поддържа натиска си над журналисти, които предпочитат плурализма на информацията пред тероризма, отбелязва организацията в сайта си.
"Към борбата срещу тези мафиотски движения и способността им да вредят в медиите трябва повече от всякога да се подходи на европейско ниво. Това трябва да е приоритетен ангажимент на политическите дейци, за които европейците ще гласуват през юни", заявява генералният секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар.
Организацията призовава европейските институции и европейската преса да поддържат интереса си и да разширят подкрепата си. Това съществено ще укрепи ефикасността на неправителствените организации за защита на свободата на словото и на българската преса, се посочва в сайта на организацията.
България бе класирана на 59-о място в световната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите.
Допълнение на редактора: Общият брой на държавите е 173. Тук може да се прочете в оригинал резюмето на доклада за България на "Репортери без граница" и да се изтегли целият му текст. Според този доклад България миналата година е била на 39-то място по ниво на свободата на печата, а сега се е смъкнала с 20 места надолу в класацията и е на последно място в Европейския съюз.
Източник: Нетинфо
Български хелзински комитет
[5 февруари 2009]
Париж, 05 февруари 2009 г. - Разследващата журналистика и плурализмът на информацията в България са сериозно застрашени от мафиотски групировки и различни видове политически и икономически натиск. Това посочва в специален доклад за положението на журналистите у нас медийната правозащитна организация "Репортери без граници".
Мафиотските движения са разбрали важността на контрола над информацията и различните ползи, които може да се извлекат от това, като са разширили влиянието си в медийния сектор, установява изследването, озаглавено "Между примирението и съпротивата: Преса под изпитание".
Според организацията този контрол на сивата икономика вече застрашава съществуването на разследващата журналистика и плурализма на информацията.
Положението, което констатирахме по време на мисията си в София ни тревожи, заявяват представители на "Репортери без граници".
"Някои журналисти са се примирили и са прибягнали до автоцензура, но пък други активно се съпротивляват на политическия и икономическия натиск. Убийството на Георги Стоев през април 2008 г. и жестокото нападение над Огнян Стефанов пред септември 2008 г. припомниха обаче какви рискове поемат тези, които отказват да допуснат пресата да се превърне в прост инструмент за комуникация в служба на частни интереси", се казва в увода към доклада.
Българската преса не е единствената в ЕС, подложена на насилие и натиск от страна на мафии или паравоенни движения. В Италия десетина журналисти продължават да живеят под полицейска закрила, други са получили подобна охрана в Дания и Франция. В Испания ЕТА поддържа натиска си над журналисти, които предпочитат плурализма на информацията пред тероризма, отбелязва организацията в сайта си.
"Към борбата срещу тези мафиотски движения и способността им да вредят в медиите трябва повече от всякога да се подходи на европейско ниво. Това трябва да е приоритетен ангажимент на политическите дейци, за които европейците ще гласуват през юни", заявява генералният секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар.
Организацията призовава европейските институции и европейската преса да поддържат интереса си и да разширят подкрепата си. Това съществено ще укрепи ефикасността на неправителствените организации за защита на свободата на словото и на българската преса, се посочва в сайта на организацията.
България бе класирана на 59-о място в световната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите.
Допълнение на редактора: Общият брой на държавите е 173. Тук може да се прочете в оригинал резюмето на доклада за България на "Репортери без граница" и да се изтегли целият му текст. Според този доклад България миналата година е била на 39-то място по ниво на свободата на печата, а сега се е смъкнала с 20 места надолу в класацията и е на последно място в Европейския съюз.
Източник: Нетинфо
Български хелзински комитет
събота, 3 януари 2009 г.
Свободата да се пише
| Дискусии - Свят | |
| Автор Орхан Памук | |
| 18 December 2008 | |
| Тази реч е държана от Орхан Памук на 25 април 2006 като встъпителна лекция на годишния PEN Arthur Miller Freedom to Write Memorial. През март 1985 Артър Милър и Харолд Пинтър посетиха заедно Истанбул. По онова време това бяха двете може би най-известни имена в световния театър, но за нещастие онова, което ги водеше в Истанбул беше не някаква пиеса или литературно събитие, а безскрупулните ограничения, наложени върху свободата на израза в Турция тогава, както и многото писатели, които лежаха в затвора. През 1980 в Турция имаше военен преврат и стотици хиляди хора бяха хвърлени в затвора. Както винаги, писателите бяха сред ония, които бяха преследвани най-жестоко. Всеки път когато преглеждам архивите на вестниците и алманасите от онова време, за да си припомня как изглеждаха онези дни, аз бързо намирам образа, който определяше онази ера в съзнанието на повечето от нас: мъже с остригани глави, седящи в съдебна зала, обградени от жандарми, намръщено очакващи развоя на процеса си … Сред тях се намираха множество писатели и Милър и Пинтър бяха дошли в Истанбул, за да се срещнат с тях и семействата им, да им предложат помощ и да представят положението им пред света. Пътуването им беше организирано от PEN в сътрудничество с Хелзинкския Комитет. Аз отидох на летището, за да ги посрещна, защото, заедно с един приятел, трябваше да бъда техен гид. Бях предложен за тази работа не защото в онези дни имах нещо общо с политиката, а защото бях писател с добри познания по английски език – и бях приел с радост, не само защото това беше начин да помогна на приятелите си в беда, а и защото това означаваше да прекарам няколко дни в компанията на двама велики писатели, Ние посетихме заедно няколко малки и едва оцеляващи издателства, задръстени редакции и тъмни, прашни офиси на малки списания, които съществуваха на границата на банкрута; ходехме от къща в къща, от ресторант в ресторант, за да се срещаме с писатели и техните семейства в беда. Дотогава аз се бях държал на границата на политическия свят, без да я прекрачвам, освен ако не бях принуден, но сега, докато слушах задушаващите истории на потисничество, жестокост и открита злина, се почувствах привлечен към този свят поради чувството за вина и от солидарност – но същевременно изпитвах и едно също толкова силно и противоположно желание да се защитя от всичко това, да не върша нищо друго освен да пиша красиви романи. Докато развеждахме Милър и Пинтър с такси през истанбулския трафик, от една среща на друга, аз си спомням как разговаряхме за уличните продавачи, за конските каруци, киноафишите и жените с и без забрадки, които винаги са толкова интересни за западните наблюдатели. Но най-ясно си спомням една конкретна картина: в единия край на един много дълъг коридор в истанбулския Хилтън, аз и моят приятел шепнем възбудено, докато на другия край Милър и Пинтър шепнат в сенките със същата възбуда. Тази картина остана запечатана в обърканото ми съзнание, струва ми се, защото тя илюстрираше голямото разстояние между нашите сложни истории и техните, като същевременно говореше за това, че между писателите все пак е възможна някаква утешителна солидарност. Изпитвах същото усещане на взаимна гордост и споделен срам при всяка друга среща, на която присъствахме – помещение след помещение, изпълнено с угрижени, непрекъснато пушещи мъже. Знаех това, защото понякога то беше изразявано открито, а друг път го чувствах сам или в жестовете и изразите на други хора. Писателите, мислителите и журналистите, с които се срещахме, определяха себе си най-вече като левичари в ония дни, така че можеше да се каже, че техните неприятности имаха много общо със свободите, поддържани от либералните западни демокрации. Двадесет години по-късно, когато виждам, че половината от тези хора – или приблизително, тъй като не разполагам с точни цифри – сега са се присъединили към един национализъм, който е против озападняването и демокрацията, аз разбира се се чувствам натъжен. Този опит, както и други подобни преживявания през следващите години, ме научиха на нещо, което ние всички знаем, но което все пак бих искал да подчертая тук. Каквато и да е една страна, свободата на мисълта и израза са универсални човешки права. Тези свободи, за които модерните хора копнеят също толкова силно, колкото и за хляб и вода, никога не трябва да бъдат ограничавани от експлоатирането на националистически чувства, морални чувствителности или – най-лошото от всичко – военни или бизнес интереси. Ако множество нации извън Запада страдат от срамна бедност, то е не защото те притежават свобода на израза, а защото не я притежават. А що се отнася до онези, които емигрират от тези бедни страни на запад или север, за да избягат от икономическите трудности и бруталното потисничество – както всички знаем, те често се оказват жертви на едно друго потисничество и расизъм, които срещат в богатите страни. Да, ние трябва също да бъдем нащрек пред онези, които очернят имигрантите и малцинствата заради тяхната религия, етнически произход, или потисничествата, които правителствата на страните, които тези хора са оставили зад гърба си, са извършили срещу собствените си народи. Но да уважаваме човечността и религиозните вярвания на малцинствата не означава да приемем, че трябва да ограничаваме свободата на мисълта в тяхна полза. Зачитането на правата на религиозните или етнически малцинства никога не трябва да бъде извинение за нарушаване на свободата на словото. Ние писателите никога не трябва да се колебаем по този въпрос, колкото и „провокативен“ да е даден претекст. Някои от нас притежават по-добри познания за запада, други изпитват по-силна привързаност към хората, които живеят на изток, а трети, като мен, се опитват да държат сърцата си отворени и за двете страни на това леко изкуствено разделение, но нашите естествени привързаности и желанието ни да разбираме ония, които се различават от нас, никога не трябва да стоят на пътя на нашето уважение към човешките права. Винаги съм изпитвал затруднения да формулирам политическите си мнения по един ясен, категоричен и силен начин – чувствам се претенциозен, сякаш казвам неща, които не са съвсем верни. Това е защото знам, че не мога да сведа мислите си за живота до музиката на един-единствен глас и до едно-единствено гледище – в края на краищата аз съм романист, и то романист, който се опитва да се идентифицира с всички свои герои, особено със злите сред тях. Живеейки в свят, където, в течение на много кратко време някой, който е бил жертва на тирания и потисничество внезапно сам може да се превърне в един от потисниците, аз знам и това, че да се поддържат категорични мнения за естеството на нещата и хората е само по себе си едно доста трудно начинание. Освен това аз вярвам, че повечето от нас поддържат тези противоречиви мисли едновременно, в дух на добра воля и с най-добри намерения. Удоволствието от писането на романи идва от изследването на това особено модерно състояние, при което хората се намират в постоянно противоречие със собствения си разум. Именно защото нашите модерни умове са толкова хлъзгави, свободата на израза става толкова важна: ние трябва да разбираме самите себе си, нашите сенчести, противоречиви, вътрешни мисли, както и гордостта и срамът, които споменах по-рано. Позволете ми сега да разкажа една друга история, която може да хвърли известна светлина върху срама и гордостта, които изпитвах преди двадесет години, докато развеждах Милър и Пинтър в Истанбул. През десетте години, които последваха тяхното посещение, една поредица от случайности, подхранвани от добри намерения, гняв, вина и лични вражди ме доведоха до изказването на цяла серия от публични твърдения относно свободата на израза, които нямаха отношение към романите ми – и не след дълго аз бях възприел едно политическо амплоа, което беше далеч по-силно от всичко, което някога бях възнамерявал. Някъде по това време индийският автор на един доклад на ООН по въпросите на свободата на израза в моята част от света – един възрастен господин – дойде в Истанбул и ме потърси. Случи се така, че отново се срещнахме в хотел Хилтън. Едва бяхме седнали на една от масите, когато индийският господин ми зададе въпрос, който все още странно резонира в ума ми: „Господин Памук, кое е нещото, случващо се във вашата страна, за което бихте искали да пишете в романите си, но от което се въздържате, поради законови забрани?“ Последва дълго мълчание. Подтикван от въпроса, аз мислех и мислех и мислех. Потопих се в мъчително, достоевско себе-разпитване. Беше ясно, че онова, което господинът от ООН искаше да попита беше: „Като се имат пред вид табутата, законовите забрани и потисническите политики във вашата страна, то какво остава неизказано?“ Но понеже той – може би от желание да бъде любезен – беше помолил амбициозния млад писател срещу себе си да разгледа въпроса от гледна точка на собствените си романи, то аз, в собствената си неопитност, възприех въпроса буквално. В Турция отпреди десет години имаше много повече теми, които бяха закрити от закони и потиснически държавни политики, отколкото това е днес, но докато ги прехвърлях една след друга през мисълта си, аз не успявах да открия нито една, която бих искал да изследвам „в моите романи“. Въпреки това знаех, че ако кажех „няма нищо, за което бих искал да пиша в романите си, което не съм в състояние да дискутирам“, аз бих оставил погрешно впечатление. Защото вече бях започнал да говоря открито за всички тези опасни теми извън романите си. Нещо повече – не бях ли самият аз фантазирал открито и гневно за повдигане на тези теми, точно защото те бяха забранени? И докато премислях всичко това, аз изведнъж се почувствах засрамен от мълчанието си и се убедих отново, че свободата на израза има корените си в гордостта и по същество е израз на човешкото достойнство. Самият аз познавам писатели, които избират да повдигат забранени теми просто защото те са забранени. Аз мисля, че и сам не съм много различен. Защото когато един писател в друга къща не е свободен, то никой писател не е свободен. Всъщност това е духът, от който е пропита солидарността, подхранвана от PEN, от писателите по целия свят. Понякога приятелите ми с право казват: „Не трябваше да го формулираш по този начин; ако само беше го формулирал другояче, по начин, който не би подразнил никого, сега нямаше да имаш толкова много неприятности.“ Но да се променят собствените думи и да се опаковат те по начин, който ще бъде приемлив за всички в една репресивна култура, и да се постига все по-голямо умение в тази област, е малко като контрабандиране на забранени стоки през митница – и като такова то е нещо срамно и деградиращо. Темата на тазгодишния PEN-фестивал е разумът и вярата. Аз избрах всички тези истории, за да илюстрирам една-единствена истина – че радостта от свободното изразяване на всичко, което бихме пожелали да кажем, е неразривно свързана с човешкото достойнство. Така че нека се запитаме сега колко „разумно“ е да се охулват култури и религии или, казано по-точно, безпощадно да се бомбардират страни, в името на демокрацията и свободата на мисълта. Моята част от света не е по-демократична след всички тези убийства. Във войната срещу Ирак, тиранизирането и безсърдечните убийства на почти сто хиляди души не донесоха нито мир, нито демокрация. Напротив, те послужиха за разпалване на националистически, анти-западен гняв. Нещата станаха значително по-трудни за малката група хора, които се борят за демокрация и секуларизъм в Близкия Изток. Тази дивашка, жестока война е срам за Америка и Запада. А организации като PEN и писатели като Харолд Пинтър и Артър Милър са неговата гордост. | |
-
 | ||
| Орхан Памук | ||
| Орхан Памук е един от най-значителните съвременни турски автори и носител на Нобеловата награда за литература за 2006 г. |
- Всички статии от Орхан Памук
- Съседства
- Свободата да се пише
- Всички статии от Орхан Памук
- Съседства
- Свободата да се пише
петък, 26 декември 2008 г.
В-к "Интернешънъл хералд трибюн": Положението на психично болните в България е катастрофално
В-к "Интернешънъл хералд трибюн": Положението на психично болните в България е катастрофално
[23 декември 2008]
Париж, 22 декември 2008 г. - Във вчерашния брой на вестник "Интернешънъл хералд трибюн", който е европейско съвместно издание на водещите американски вестници "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" е публикувана статия за положението на психично болните в Източна Европа, като основните примери за катастрофално тежкото положение на този род болни са от България са взети от България. Четете по-долу резюме на статията, озаглавена "В части от Източна Европа психично болните се завиват с парцали", което вземаме от агенция БГНЕС.
В бившия съветски блок много психично болни са без права като резултат от оставането в сила на законите от преди установяването на демокрацията и свободните пазари, според правозащитни групи, се казва в коментар на вестник "Интернешънъл хералд трибюн". За пример са посочва българското село Правда.
Името на това изолирано място в Дунавската равнина означава справедливост или, от руски, истина, но нито едно от тези две значения не е проникнало в местния дом за мъже с умствени разстройства - невзрачно място, до което най-лесно може да се стигне за шест часа от София с кола по разбит път. В комунистическата епоха тук властите държали психично болните далеч от погледа на обществото. Днес малкият комплекс от олющени, двуетажни сгради е все още предпочитана дестинация за жители на градовете, които искат да оставят там свои душевно болни роднини и повече да не чуят за тях. В целия бивш съветски блок законите, които определят попечителството над душевно болни хора са предимно от комунистическата ера.
В суматохата на двете десетилетия, откакто свободните пазари и незавършената демокрация дойдоха в Източна Европа, те останаха сред малкото непроменени закони, и в резултат стотици хиляди хора са без права, според неправителствените правозащитни групи. Двугодишно изследване на попечителската система в осем страни, изготвено в началото на тази година от Центъра за защита на хора с душевни заболявания в Будапеща, е разкрило, че пациентите с ментални заболявания са поставени в условията на режим наподобяващ затвор.
Центърът е установил, че 1 милион души живеещи под опека в Източна и Централна Европа и в страни от бившия Съветски съюз са обект на "значително, произволно и автоматични" нарушаване на техните граждански права. Законите в България и в региона не осигуряват никакъв ефикасен контрол върху попечителите, които поемат собствеността или банковите сметки на своите довереници, сочи Центърът за защита на душевно болните в Будапеща.
"Ние наричаме това гражданска смърт. Веднъж минеш ли под попечителство, преставаш да съществуваш," казва Виктория Ли, адвокат от Центъра. Според директора на дома в Правда Бейти Хюсеин обитателите на дома са изоставени и безпомощни. В повечето случаи те са тук, за да не безпокоят семействата си, казва той. В същото време техните семейства използват собствеността им и не искат да имат нищо общо с тях или да поемат някаква отговорност, продължава той. Той дава пример с двама братя близнаци - Кирил и Методи Мицеви на 46 години, които са шизофреници и са настанени в Правда през 2000 г. Брат им Юлиан, който съдът е посочил за техен попечител, не ги е посетил нито веднъж. Двамата братя имат дял в две сгради и земя в Кюстендил, както и апартамент в София, но единственият им приход е около 40 лева на година от пенсията на баща им, който е твърде възрастен, за да пътува до Правда.
Източник:БГНЕС
[23 декември 2008]
Париж, 22 декември 2008 г. - Във вчерашния брой на вестник "Интернешънъл хералд трибюн", който е европейско съвместно издание на водещите американски вестници "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" е публикувана статия за положението на психично болните в Източна Европа, като основните примери за катастрофално тежкото положение на този род болни са от България са взети от България. Четете по-долу резюме на статията, озаглавена "В части от Източна Европа психично болните се завиват с парцали", което вземаме от агенция БГНЕС.
В бившия съветски блок много психично болни са без права като резултат от оставането в сила на законите от преди установяването на демокрацията и свободните пазари, според правозащитни групи, се казва в коментар на вестник "Интернешънъл хералд трибюн". За пример са посочва българското село Правда.
Името на това изолирано място в Дунавската равнина означава справедливост или, от руски, истина, но нито едно от тези две значения не е проникнало в местния дом за мъже с умствени разстройства - невзрачно място, до което най-лесно може да се стигне за шест часа от София с кола по разбит път. В комунистическата епоха тук властите държали психично болните далеч от погледа на обществото. Днес малкият комплекс от олющени, двуетажни сгради е все още предпочитана дестинация за жители на градовете, които искат да оставят там свои душевно болни роднини и повече да не чуят за тях. В целия бивш съветски блок законите, които определят попечителството над душевно болни хора са предимно от комунистическата ера.
В суматохата на двете десетилетия, откакто свободните пазари и незавършената демокрация дойдоха в Източна Европа, те останаха сред малкото непроменени закони, и в резултат стотици хиляди хора са без права, според неправителствените правозащитни групи. Двугодишно изследване на попечителската система в осем страни, изготвено в началото на тази година от Центъра за защита на хора с душевни заболявания в Будапеща, е разкрило, че пациентите с ментални заболявания са поставени в условията на режим наподобяващ затвор.
Центърът е установил, че 1 милион души живеещи под опека в Източна и Централна Европа и в страни от бившия Съветски съюз са обект на "значително, произволно и автоматични" нарушаване на техните граждански права. Законите в България и в региона не осигуряват никакъв ефикасен контрол върху попечителите, които поемат собствеността или банковите сметки на своите довереници, сочи Центърът за защита на душевно болните в Будапеща.
"Ние наричаме това гражданска смърт. Веднъж минеш ли под попечителство, преставаш да съществуваш," казва Виктория Ли, адвокат от Центъра. Според директора на дома в Правда Бейти Хюсеин обитателите на дома са изоставени и безпомощни. В повечето случаи те са тук, за да не безпокоят семействата си, казва той. В същото време техните семейства използват собствеността им и не искат да имат нищо общо с тях или да поемат някаква отговорност, продължава той. Той дава пример с двама братя близнаци - Кирил и Методи Мицеви на 46 години, които са шизофреници и са настанени в Правда през 2000 г. Брат им Юлиан, който съдът е посочил за техен попечител, не ги е посетил нито веднъж. Двамата братя имат дял в две сгради и земя в Кюстендил, както и апартамент в София, но единственият им приход е около 40 лева на година от пенсията на баща им, който е твърде възрастен, за да пътува до Правда.
Източник:БГНЕС
сряда, 17 декември 2008 г.
Protection of the animals
Protection of the animals
"Трябва да се борим срещу духа на безсъзнателна жестокост, както се отнасяме към животните. Животните страдат не по-малко от нас... наше задължение е да направим така, че целият свят да го разбере." - Алберт Швайцер, "Философия на цивилизацията"
Създава се световна мрежа "Сахаров"
Създава се световна мрежа "Сахаров" в защита на универсалните човешки права
Всички лауреати благодариха сърдечно за присъдената им награда на името на Андрей Сахаров, днес в Европейския парламент, но подчертаха, че биха очаквали още съдействие от страна на ЕП и за сътрудничество между институциите, така че тяхната борба и тяхната дейност да бъде по-ефективна, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Страсбург Радостина Басмаджиева.
Салима Гезали, журналистка в Алжир каза, че вероятно наградата „Сахаров“ е спасила живота й, но политиката на Европа спрямо нейната страна Алжир не се е променила нито на йота. Лейла Зани от Турция каза, че си дава сметка, че след получаването на наградата „Сахаров“ се е убедила, че нейната борба е правилна и чрез нея тя помага да бъде чут гласът на нейния народ. Тази награда за нея означава повече отговорност. Тази награда за първата кюрдска депутатка, прекарала 10 години в затвора, означава и повече отговорност, която се иска от нея, но тя вижда и някакви резултати от работата си. Сега вече в турския парламент има 20 депутати кюрди, осем от които са жени. Тя заяви, че ще продължи да се бори за правата на турските жени и малцинства, колкото и да е трудно в страна с режим като нейния. Вейх Джин Шен подчерта, че наградата е особено популярна в Китай, където хората я знаят и знаят името на Сахаров. Той заяви, че с тази награда човекът от улицата, който е подтискан и не знае правата си, се чувства окуражен и това е смисълът на тази награда. Хауа Иббрахим, Нигерия, счита, че наградата „Сахаров“ е признание на международната сцена и увеличава доверието в хората, които са я получили. Тя подчерта, че гласът на ЕС е силен и чрез тази награда той се чува повече в страни като нейната. Тя е дала парите от наградата си за образование на деца в своята страна, които живеят с по-малко от 1 долар на ден и се надява така наградата да промени живота на тези деца и тяхното бъдеще. Таслима Насриий от Бангладеш – тази награда и дава сили да продължава борбата в защита на човешките права и особено на правата на жените в страни като нейната, където властва ислямистки фундаментализъм. Самата тя обаче от 14 години живее в изгнание, защото не може да се върне в своята страна заради дейността си. Последните 4 години от тях е прекарала в Индия, но и индийското правителство я е експулсирало по искане на ислямистите. Тя казва, че читателите й се гордеят с това, че тя е наградена, но не могат да й помогнат, но макар и преследвана, макар и живееща мизерно в изгнание, тя продължава да има кураж да се бори и да продължава да пише. Махмуд Осман от Судан, носител на наградата за 2007 г. каза, че е рано да се говори за промени под влияние на наградата „Сахаров“ в Дарфур. Той заяви, че според него това би трябвало някога да стане. Самият той е създал в Дарфур организация от юристи като него, медици и социални работници, които дават безплатни юридически и медицински съвети на млади жени и деца, които са били подлагани на сексуално насилие, което е широко разпространена практика в Судан. Макар и самият той и семейството му да са под риск от репресии, той продължава дейността си, защото „да си юрист в Судан е отговорност“, и че той е приел наградата „Сахаров“ не лично от свое име, но от името на всички онези хора, които се борят за човешки права. Представителят на организацията „Бастая“ заяви, че неговият регион, баският, е богат и това означава, че хората живеят добре, но всъщност те живеят във война от около 50 години – война, която се води от ЕТА срещу правителството на Франция и Испания. Неговото движение е започнало като мирно гражданско движение срещу ЕТА, но от първата манифестация на десетки хиляди хора със скрити лица на улицата движението постепенно е променило своя начин да се бори срещу ЕТА – от гражданско се е трансформирало в политическо. Създадена е политическа партия, която на изборите през март е спечелила едно депутатско място. В заключителните си думи каза г-жа Фльотр, председател на подкомисията за човешките права в ЕП каза, че ако искаме да направим повече за засилване на ефективността в борбата на носителите на наградата „Сахаров“, за повече гласност в техните действия и за засилване на тяхната безопасност, пътят е сътрудничеството и солидарността. Когато една такава авторитетна международна институция като ЕП подкрепя борбата за човешките права и нейните носители, това вече означава много повече легитимност за тяхната дейност. Това означава и повече сигурност за тях в страните им, където те са подложени на гонения, затвори и заплахи. Това е и смисълът на предложението, което възникна, и което се споделя от ЕП и от лауреатите, а именно създаване на мрежа „Сахаров“ - мрежа за международна солидарност с хората, които се борят за универсалните човешки права. Едно от предложенията в този смисъл е делегациите на ЕП при посещенията си в страни, в които има носители на наградата „Сахаров“, да се срещат с тях. Това ще даде повече признание за тях и повече сигурност. Наричат ги „посланици на свободата“. Зоя Фан, представителка на Аун Сан Су Джи, която се намира от 13 години под домашен арест каза, че не може да говори от нейно име, защото няма никакъв контакт с нея. Но Зоя Фан подчерта, че режимът в Мианмар се страхува от видната дисидентка и именно затова я държи затворена. Аун представлява своя народ, който е жертва на етническо прочистване, за мащабите, на което хората по света нямат представа. Тя моли международната общност за помощ като един от начините е големи международни компании да не инвестират в Мианмар, което и досега не е станало. Зоя Фан припомни бунтовете на улиците, които бяха оглавени от активисти и заяви, че това означава известен прогрес в ситуацията в страната й. Конференцията бе закрита официално от Ханс Герг Пьотеринг, председател на Евмропейския парламент. Той изрази своето вълнение и благодарност пред „посланиците на свободата“, чието събиране днес тук е „символ и изключително събитие“. Това е повече от юбилей, каза той. Искаме да дадем ясен знак и послание за солидарност към тях. Критиките трябва да ни подканят да направим повече в подкрепа на онези, които се борят в подкрепа на човешките права. ЕП се опитва днес да е до тях повече отколкото преди. Той нарече днешния ден „първи ден от нова ера на сътрудничество“ и изрази надежда, че чрез подписване на декларация за учредяване на мрежа „Сахаров“ ще може да се направи много повече за сътрудничество в борбата за постигане на универсалните човешки права. /БГНЕС,2008-12-16
Страсбург / Франция
сряда, 10 декември 2008 г.
Михаил Екимджиев: Все повече българи се самоопределят като граждани, а не като поданици
10 Декември 2008
11 години Асоциация за европейска интеграция и права на човека в България
 Адвокатът с най- много спечелени дела в Европейския съд |
В Пловдив 11 години от създаването си отбелязва Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Неин учредител е видният правозащитник – пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, а датата е 1-ви декември 1997-ма година.
По повод годишнината адвокат Екимджиев заяви пред Радио Пловдив, че 11-годишната възраст на подобна асоциация за България е малко време, а за света – много.
“Спирането на времето в пространствената точка България е твърде осезаемо.” – отбеляза адвокатът, имайки пред вид промяната на твърде малко неща у нас, особено пък що се отнася до защитата на човешките права. Екимджиев обясни, че в тази посока дейността на много държавни институции е кампанийна и цели правенето на добро впечатление пред европейски партньори. За разлика от тях Асоциацията за европейска интеграция и права на човека работи на принципа на варовиковата капка в пещерите, която в продължение на години, десетилетия, дори на векове извайва прекрасни форми.
Адвокат Екимджиев определи дейността на колегите си като мисионери, които разнасят идеята за смисъла на правата на човека като ценност на демократичното общество. Тази идея може да се съизмери с факта, че все повече българи се самоопределят като граждани, а не като поданици. Точно тези хора, с такъв тип манталитет, като че ли са способни да изтеглят обществото ни към ценностите на обединена Европа – смята пловдивският правозащитник. По думите му, хората, които се обръщат за помощ към асоциацията, ги възприемат все по – адекватно.
“Все повече граждани възприемат завеждането на съдебни дела срещу държавата като съвсем нормален човешки акт на протест, на самозащита срещу самозабравилата се държава.” – констатира адвокат Екимджиев. Той обясни тази тенденция с факта, че в българската съдебна система – цитирам: “Доминира една съдебна нищета, едно озъбване срещу европейските стандарти и норми, една криворазбрана защита на българските права и закони.”
Според Михаил Екимджиев, нашата съдебна система толкова е независима, че дори не зависи от нашите – българските закони.
“Община Пловдив ни възприема вече като един коректив на нейната дейност.” – отбеляза адвокат Екимджиев. И подчерта, че мечтае за времето, когато в България вече няма да има нужда от такава асоциация като тяхната. “Това е най – розовият, най – оптимистичният, но и най – малко вероятният изход.” – констатира пред Радио Пловдив адвокат Михаил Екимджиев.бгфактор
Амнести: Гръцката полиция бие мирни демонстранти
10.12.2008
Правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" призова гръцките власти за ясен ангажимент в прекратяването на "незаконната и непропорционална употреба на сила от полицията".
Според "Амнести" в някои от сблъсъците по време на протестите полицията е прибегнала до употреба на физическа сила срещу мирни демонстранти вместо да предприемe мерки срещу конкретни лица, които рушат и проявяват агресия.
Според правозащитниците полицията е направила "противоречиви" изявления около смъртта на 15-годишния младеж.
Нови сблъсъци между групи младежи и силите на реда избухнаха в центъра на Атина и тази вечер, малко след погребението на 15-годишното момче, убито в събота от полицай.
Младежи започнаха да хвърлят камъни, да чупят витрини на магазини и да рушат паркирани автомобили.
Полицаите отговориха на атаките като разпръснаха сълзотворен газ.
Министър-председателят на Гърция Костас Караманлис излезе със специално обръщение пред медиите, в което призовава за национално единство и опазване на демократичните устои на държавата.
Караманлис нарече участниците в безредиците по улиците на южната ни съседка „врагове на демокрацията“
В този момент националното единство е наш общ дълг дълг, заяви премиерът на Гърция и подчерта, че правителството му ще реагира на проблемите с „решителност и хладнокръвие“.
От своя стана лидерът на главната опозиционна партия ПАСОК Георгиос Папандреу призова за предсрочни избори в Гърция.
"Трябва да бъдем редом с младото поколение, което преживява произвол и насилие", изтъкна Папандреу.
Двата основни синдиката в страната също обявиха началото на обща стачка от сряда.
Междувременно кметът на Атина съобщи, че над 300 магазина в гръцката столица са били нападнати от демонстрантите.
Във вторник служител на реда откри огън във въздуха, за да прекрати протест на анархисти в Атина. Инцидентът е станал след погребението на 15-годишния младеж.
Ройтерс посочва, че след стрелбата на полицая във вторник няма пострадали.днес.бг
Всеобща декларация за правата на човека
Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.
ПРЕАМБЮЛ
Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,
Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,
Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,
Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,
Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с ООН всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,
Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,
Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят чрез просвета и образование да съдействуват за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.
Член 3
Всеки има право на живот, свобода и сигурност на личността.
Член 4
Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.
Член 5
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
Член 6
Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Член 8
Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.
Член 9
Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
Член 10
Всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.
Член 11
1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване неговата вина в съответствие със закона в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.
2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание, по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.
Член 12
Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.
Член 13
1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Член 14
1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползувано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на ООН.
Член 15
1. Всеки човек има право на гражданство.
2. Никой не може да бъде произволно лишен от гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.
Член 16
1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.
Член 17
1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
2. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.
Член 18
Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
Член 19
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Член 20
1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
2. Никой на трябва да бъде принуждаван да участвува в дадено сдружение.
Член 21
1. Всеки човек има право да участвува в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
2. Всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавните служби на своята страна.
3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.
Член 22
Всеки човек като член на обществото има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.
Член 23
1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
2. Всеки човек без каквато и да е дискриминация има право на равно възнаграждение за равен труд.
3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.
4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
Член 24
Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.
Член 25
1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.
Член 26
1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира.
3. Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.
Член 27
1. Всеки човек има право свободно да участвува в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участвува в научния напредък и да се ползува от неговите постижения.
2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.
Член 28
Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.
Член 29
1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност.
2. Всеки човек при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото призвание и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на ООН.
Член 30
Нищо в тази декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.
Свобода на словото за частна употреба
Филиз Хюсменова
евродепутат
На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека,тук. Тя става основа на международните стандарти в областта на правата на човека, критерий за измерването им и определяне на прогреса. Декларацията е израз на дълбоката вяра в достойнството и стойността на човешката личност, тя отразява решимостта за насърчаване на обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода, тя е обет, който да се следва от народите и държавите. Далеч съм от мисълта, че 60 години по-късно "надарени с разум и съвест", се отнасяме помежду си в "дух на братство", както прокламира декларацията. Или че сме направили всичко за неприкосновеността на честта и доброто име на човека, или за реализиране на правото му на "социална сигурност и осъществяване".
Давам си сметка, че нарушаването на някои от правата, провъзгласени в декларацията, всеки естествено квалифицира като престъпление - посегателството върху живота, върху свободата, незаконното задържане и други. Те са по-близо до чисто инстинктивните усещания и природните разбирания и като че ли с такива права трудно се манипулира. Общественото мнение за тях е еднозначно и публичното им осъждане е категорично. Не така обаче стои въпросът с други права от Всеобщата декларация - с правото на информация и с правото човек да има убеждения и да ги изповядва свободно.
Всеки гражданин има правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства. В днешния взаимозависим свят да притежаваш информация, означава, че можеш да бъдеш в готовност, адекватен и изпреварващ. Чрез нея се формира мнение, заема се позиция. Защо обаче с информацията често се получава нещо като нищо? Вече месеци наред сме свидетели на "гръмване на скандали". Като че ли всяка новина става по новина, ако я прекръстим на скандал. Следват моментални реакции по скандала, потърсени обикновено сред тези, които не са най-компетентните по въпроса. Много често се коментира отделният фрагмент сам за себе си, а не като част от цялото. Изказват се хора, които не разполагат с пълната информация. Върху отделни късчета от нея се строят хипотези, разплитат се истории и се предполагат изводи. За други, тъй като една подобна ситуация е най-лесният начин да се върнеш на сцената, настъпва публичен рай.
Всичко това се развива под благовидната защита на правото на информация. Резултатът е, че месеци по-късно за самите факти не се знае нищо повече, но адресатите са преизпълнени с предположение и/или убеждение кой е "лошият". Тези процеси дефинират сфера, в която сме се отдалечили от истината, макар че за правдоподобност тя е подкрепена от някой обективен факт.
Според мен в лавината от приказки се таи пропаганда. Когато човек слуша отново и отново различни версии, изградени от различни субекти, той сам започва да употребява същите думи, да ги преповтаря и дотолкова свиква с тях, че сам издига бариера срещу противоположното убеждение. Различното становище не достига до облъчвания или възраженията му стават рефлексни и предвидими. Тогава повтаряното заживява със своя собствена осезаемост и очевидност и престава да се нуждае от логика. Това, което е трябвало да се доказва, все едно вече се е случило. Повторението, подобно на обсебването, е бариера срещу различните и противоположни мнения.
Всичко това също е нарушение на правата ни, то е злоупотреба с правото на информация и с правото на убеждение! И вината на злоупотребяващия естествено е по-голяма, ако объркването е съзнателно и целенасочено. Много по-висока е отговорността и на тези, които заемат високи позиции в обществената йерархия. Шансовете техните думи да бъдат прочетени, чути и преповтаряни са по-големи и вредите от манипулациите по-значими. Като че ли се налага да припомним хубавата българска поговорка "Три пъти мери, един път режи". Вместо да се избързва, е по-добре да се замълчи и премисли, а когато се говори, казаното да е точно и аргументирано.
Реализацията на правото ни на информация се нуждае от хигиенизиране. Не само защото е в състояние да филтрира правото ни на убеждение. А и защото в перспектива то е способно чрез интензивна комуникация между активните му носители да провокира промяна в културата.
Състоянието на правата ни не следва да е предмет на дискусия само в навечерието на годишнини. Докато и у нас пропълзява световната финансова криза, броени месеци преди провеждането на изборите всички ние ще имаме по-голяма нужда от зачитане на правото ни на информация и на правото ни на лично убеждение, така че да не се накърняват същите права на другите около нас.стандарт,СРЯДА, 10 Декември 2008
евродепутат
На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека,тук. Тя става основа на международните стандарти в областта на правата на човека, критерий за измерването им и определяне на прогреса. Декларацията е израз на дълбоката вяра в достойнството и стойността на човешката личност, тя отразява решимостта за насърчаване на обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода, тя е обет, който да се следва от народите и държавите. Далеч съм от мисълта, че 60 години по-късно "надарени с разум и съвест", се отнасяме помежду си в "дух на братство", както прокламира декларацията. Или че сме направили всичко за неприкосновеността на честта и доброто име на човека, или за реализиране на правото му на "социална сигурност и осъществяване".
Давам си сметка, че нарушаването на някои от правата, провъзгласени в декларацията, всеки естествено квалифицира като престъпление - посегателството върху живота, върху свободата, незаконното задържане и други. Те са по-близо до чисто инстинктивните усещания и природните разбирания и като че ли с такива права трудно се манипулира. Общественото мнение за тях е еднозначно и публичното им осъждане е категорично. Не така обаче стои въпросът с други права от Всеобщата декларация - с правото на информация и с правото човек да има убеждения и да ги изповядва свободно.
Всеки гражданин има правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства. В днешния взаимозависим свят да притежаваш информация, означава, че можеш да бъдеш в готовност, адекватен и изпреварващ. Чрез нея се формира мнение, заема се позиция. Защо обаче с информацията често се получава нещо като нищо? Вече месеци наред сме свидетели на "гръмване на скандали". Като че ли всяка новина става по новина, ако я прекръстим на скандал. Следват моментални реакции по скандала, потърсени обикновено сред тези, които не са най-компетентните по въпроса. Много често се коментира отделният фрагмент сам за себе си, а не като част от цялото. Изказват се хора, които не разполагат с пълната информация. Върху отделни късчета от нея се строят хипотези, разплитат се истории и се предполагат изводи. За други, тъй като една подобна ситуация е най-лесният начин да се върнеш на сцената, настъпва публичен рай.
Всичко това се развива под благовидната защита на правото на информация. Резултатът е, че месеци по-късно за самите факти не се знае нищо повече, но адресатите са преизпълнени с предположение и/или убеждение кой е "лошият". Тези процеси дефинират сфера, в която сме се отдалечили от истината, макар че за правдоподобност тя е подкрепена от някой обективен факт.
Според мен в лавината от приказки се таи пропаганда. Когато човек слуша отново и отново различни версии, изградени от различни субекти, той сам започва да употребява същите думи, да ги преповтаря и дотолкова свиква с тях, че сам издига бариера срещу противоположното убеждение. Различното становище не достига до облъчвания или възраженията му стават рефлексни и предвидими. Тогава повтаряното заживява със своя собствена осезаемост и очевидност и престава да се нуждае от логика. Това, което е трябвало да се доказва, все едно вече се е случило. Повторението, подобно на обсебването, е бариера срещу различните и противоположни мнения.
Всичко това също е нарушение на правата ни, то е злоупотреба с правото на информация и с правото на убеждение! И вината на злоупотребяващия естествено е по-голяма, ако объркването е съзнателно и целенасочено. Много по-висока е отговорността и на тези, които заемат високи позиции в обществената йерархия. Шансовете техните думи да бъдат прочетени, чути и преповтаряни са по-големи и вредите от манипулациите по-значими. Като че ли се налага да припомним хубавата българска поговорка "Три пъти мери, един път режи". Вместо да се избързва, е по-добре да се замълчи и премисли, а когато се говори, казаното да е точно и аргументирано.
Реализацията на правото ни на информация се нуждае от хигиенизиране. Не само защото е в състояние да филтрира правото ни на убеждение. А и защото в перспектива то е способно чрез интензивна комуникация между активните му носители да провокира промяна в културата.
Състоянието на правата ни не следва да е предмет на дискусия само в навечерието на годишнини. Докато и у нас пропълзява световната финансова криза, броени месеци преди провеждането на изборите всички ние ще имаме по-голяма нужда от зачитане на правото ни на информация и на правото ни на лично убеждение, така че да не се накърняват същите права на другите около нас.стандарт,СРЯДА, 10 Декември 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)
