Любов и Свобода
- Две неща ми трябват на земята -
- те са любовта и свободата.
- Жертвал бих живота безвъзвратно
- за любов,
- любовта да дам за свободата
- съм готов.
Пеща 1 януари 1847 г.
Шандор Петьофи (1823 — 1849) е унгарски поет, публицист, революционер.сряда, 1 април 2009 г.
Европейският съд по правата на човека осъди Турция да заплати обезщетения за близо 60 000 евро
Страсбург. Само за един ден Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди Турция да заплати обезщетения за 59 620 евро, пише днес вестник “Сабах” Става въпрос за съдебни искове на 11 турски граждани, които се оплакват, че са били нарушени техните права на справедлив съдебен процес в Турция. В същото време съдът не намери Турция за виновна във връзка със смъртта на Мухарем Хороз, загинал по време на протестни действия в турски затвор, отбелязва вестникът.
вторник, 17 март 2009 г.
“Милиет”: Малцинствата в Турция се асимилират, твърди доклад на Международната група за правата на малцинствата
Лондон/Анкара. В доклад на Международната група за правата на малцинствата, чието седалище е в Лондон, се твърди, че малцинствата в Турция се асимилират, пише днес вестник “Милиет”. Докладът е озаглавен “Забравяне или асимилация? Малцинствата в образователната система на Турция” и е изготвен с финансовата подкрепа на ЕС. Прави се общото заключение, че “в образователната система на Турция малцинствата се асимилират и се поощрява тюркската самоличност и национализъм.” Посочва се, че “турското правителство трябва да предприеме действия за спиране на извършваната дискриминация в училищата, при която не се зачитат различната култура, език, история и религия на децата на живеещите в страната малцинства”. Отбелязва се, че в Турция само на арменците, евреите и гърците е признат статут на малцинства, а на представителите на другите малцинства не се дава правото да могат да откриват свои училища. Обръща се внимание, че в нито едно държавно училище не се използва езика на нито едно от малцинствата в страната.
събота, 14 март 2009 г.
В Европа живеят 300 различни етнически малцинства
Ще защити ли Европа своите 300 етнически малцинства?
13 Март 2009
в. Пондики
Миналия месец европейският парламент отправи остри предупреждения към Гърция и Франция за това, че все още не са ратифицирали Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Дебатът по тези въпроси показа, че ЕС иска най-сетне да бъде решен въпросът с признаването и защитата на етническите малцинства в Европа.
Раната обаче, която отвори Европейският парламент, е голяма поради факта, че в момента в Европа живеят 300 различни етнически малцинства. Един от всеки седем граждани на Европейския съюз принадлежи към регионално малцинство. В Европа се говорят над 90 езика, а 37 от тях се смятат за официални държавни езици.
Естествено, въпросът беше поставен на дебат. Европейският парламент прие резолюция за състоянието на човешките права в ЕС, а във връзка с малцинствата в нея бяха подчертани четири основни неща:
- първо, че неотдавнашните разширявания на съюза са прибавили около сто малцинствени групи към съществуващите вече петдесетина в Европа на 15-те,
- второ, че няма обща европейска формулировка за представителите на етническите малцинства,
- трето, че е особено важно да бъде гарантирана защита на регионалните малцинствени езици, правото на използване и обучение на майчиния език,
- и четвърто, че са нужни ефикасни механизми за защита на правата на етническите малцинства.
От дебата в Европейския парламент се видя, че страни, които имат проблеми с признаването и защитата на малцинствата, като Гърция с нейната мюсюлманска общност в (гръцка) Тракия и с така нареченото македонско малцинство, ще трябва де факто да ги признаят, след като бъде ратифициран Лисабонският договор.
В момента няма европейска система за защита на малцинствата. През 1993 година Европейският съвет постанови, че защитата на малцинствата трябва да бъде един от критериите на страните- кандидатки за членство в съюза. Това изискване обаче остана валидно за новите, но не и за старите членове на съюза. От тази гледна точка, ако Гърция и Франция сега трябваше да кандидатстват за членство, те нямаше да бъдат приети, тъй като от тях щеше да се изиска да ратифицират два задължителни документа - Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Въпреки това, Гърция продължава да е трън в очите на евродепутатите, тъй като на нея се гледа като на страна, която все още не е уредила малцинствените си въпроси и точно за това атакуват Комисията да се произнесе.
В момента 8 на сто от населението на Европа е съставено от регионални малцинства, а 6,5 на сто от имигрантски малцинства най-вече в Западна Европа.
По БТА
сряда, 4 март 2009 г.
Европейският съд за правата на човека осъди Турция
04 март 2009 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Страсбург/Анкара. Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург осъди Турция заради нейните действия по отношение на “изучаването на кюрдски език”, пише днес вестник “Милиет”. През последните 5 годни в ЕСПЧ срещу Турция са заведени двайсетина подобни дела, но вчера за пръв път съдът постанови осъдителна присъда по иска на студенти от университета “Коджатепе” в град Афион, Югозападна Турция. През 2002 г. 18 студенти от този университет подават молби за свободно избираемо изучаване на кюрдки език и поради това те са изключени от университета под предтекст “насаждане на сепаратистки настроения”. През 2003 г. изключените студенти завеждат дело в ЕСПЧ и сега висшите магистрати осъждат Турция заради наложените им дисциплинарни наказания. Мотивите на съда се базират на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, която защитава правото на образование. Анкара е осъдена да заплати обезщетение на всеки един от изключените студенти в размер на по 1 500 евро.
понеделник, 23 февруари 2009 г.
Има заведени 262 съдебни дела от турски граждани в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за изтезания и лошо отношение
23 февруари 2009 | 12:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. През последните шест години има заведени 262 съдебни дела от турски граждани в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за изтезания и лошо отношение, съобщи Анадолската агенция. В отговор на депутатски въпрос министърът на правосъдието Мехмет Али Шахин посочи, че в периода 2002-2008 г. съдът е постановил по 123 от тези дела осъдителни присъди заради изтезания и лошо отношение, а 46 от делата са завършили с “взаимно договаряне” между двете страни. През същия период в Турция девет служители от силите за сигурност са били осъдени заради извършени от тях изтезания, а съдебните процеси срещу 90 души по такива обвинения все още продължават.
неделя, 22 февруари 2009 г.
Mъчения на заподозрени в Пакистан
22 февруари 2009 | 03:40 | Агенция "Фокус"
Лондон. Шокиращ нов доклад съобщава, че сътрудници на британските служби за сигурност са си сътрудничели със свои пакистански колеги, които са подлагали на мъчения заподозрени в Пакистан. В доклада, който ще бъде публикуван през следващия месец от правозащитната организация „Амнести Интернешънъл”, се посочва, че най-малко 10 британски граждани са били измъчвани в Пакистан, а след това разпитвани от агенти на британското разузнаване. В документа се отбелязва, че може да излязат нови подобни случаи, пише британският вестник „Обзървър”.
Докладът е поредният срам за министъра на външните работи Дейвид Милибанд, който твърди, че Великобритания не използва насилие при разпитите. Милибанд е критикуван за отказа си да разкрие съдържанието на документи относно Биням Мохамед, който в момента се намира в Гуантанамо. Предполага се, че в документите има информация за това, че Мохамед е бил измъчван и че британските служби също са замесени.
събота, 7 февруари 2009 г.
Повечето медии обслужват икономическите и политическите интереси на техните собственици
07 02 2009
Публикуваме интервюта с журналистите Асен Йорданов, Александър Иванов и Огнян Стефанов, които са прикачени към доклада на Международната журналистическа организация "Репортери без граници".
Разследващата журналистика не се насърчава в българската провинция и някои хора се надяват и последните нейни представители да започнат да се самоцензурират. Асен Йорданов е един от малкото журналисти, които продължават смело напред. Той е като НЛО в медийния свят на Бургас и маневрира между престъпни групи, политически натиск и съдебни капани.
Репортери без граници (РБГ): Какво е положението със свободата на словото в България?
Асен Йорданов (АЙ): Това е парадокс, но то е по-тежко в момента отколкото през 90 - те. Според мен няма свободни и независими медии с изключение може би на Капитал и Дневник, които са като слънчев лъч на мрачния небосклон. Повечето медии обслужват икономическите и политическите интереси на техните собственици. Правителството налага определена редакционна политика на националното радио и националната телевизия.
РБГ: Как е възможно журналистите да работят при това положение?
АЙ: (Усмихва се): Журналистиката в България е като слалом на сноуборд...правиш какви ли не врътки, за да избегнеш пречките! Медийната политика е доста централизирана в България, но понякога има известна свобода. Аз направих избор да не работя никъде на щат. На свободна практика съм, това ми дава независимост. Опитвам се да публикувам разкритията си в различни издания според възможностите. От финансова гледна точка е много по-трудно и няма сигурност, но аз не работя това с цел да забогатея. Журналистиката е моя страст и призвание. Независимостта е лукс.
РБГ: Защо репортерите, които са на щат не се занимават с разследваща журналистика по същия начин, както вас?
АЙ: По три причини. Този тип журналистика изисква достъп до специфични източници. Ако работиш за вестник автоматично губиш достъп до някои от тях. Второ, трябва да си преминал обучение. Разследващата журналистика си е занаят. Трябва да имаш опит и понятие за професионална етика. Трето, трябва да имаш желание и кураж.
РБГ: Вие сте журналист от повече от 20 години. Какви заплахи са били отправяни към вас?
АЙ: Ще ви дам три примера. Когато работех в Политика (през Февруари 2007 г.) с Мария Николаева отразявахме огромен корупционен скандал, свързан със строителство на жилищни комплекси в Странджа, където се намира най-големия еко-резерват в страната. Освен че такива комплекси носят печалба, строителството е измежду предпочитаните сектори за пране на пари. Мащабно строителство (върху повече от 110 кв.км) започна в района без разрешително. Изведнъж тази дейност се оказа законна, защото така реши регионалния съд. След като публикувахме първата част на материала редакцията на Политика бе навестена от няколко мутри, които носеха копие на вестника със специалния печат на Народното Събрание. (Вестниците, разпространени само в Народното Събрание имат печат “Забранено за продажба”). Заплашиха да залеят Мария с киселина ако публикуваме втората част. Аз също получих предупреждение. Взехме записа от охранителните камери на входа на редакцията, на който ясно се виждаха лицата на нашите посетители, и записахме регистрационния номер на колата им. Всичко предадохме на полицията, но никой не ни се обади, за да дадем показания. Една вечер се прибирах (около 19.00 часа на декември 20, 2007 г.) когато видях мъж да се приближава към мен на около 10 м от дома ми в Бургас. Той се опита да ме наръга с нож. Успях да го отблъсна. След това ме удариха в гърба няколко пъти с метален лост. Защитавах се, колкото можах, и най-накрая нападателите се отказаха.
РБГ: Знаете ли защо ви нападнаха?
АЙ: Трудно е да се определи точната причина. Моите разкрития засягат доста хора. Много от тях се засягат. По това време работех по статия, която все още не бях написал. Може би искаха да ме предупредят да спра. Обикновено това е единствената цел на подобни нападения. Разследването на МВР не стигна до никъде. Никой няма реалното намерение да открие извършителите в такива ситуации. Тези, които прибягват до насилие с такава цел имат достатъчно ресурси да спрат подобни разследвания. Нападения от този сорт се третират като обикновен уличен бой. Имунитетът е норма в България и не само спрямо личности, за които пишат журналистите.
РБГ: Кои са чувствителните теми, тези, които не могат да се засегнат без последствия?
АЙ: За жалост те са много. Най-чувствителните са корупцията в съдебната система и МВР. Броят на тези теми се увеличава предвид факта, че живеем в нео-феодален строй. Написал съм няколко материала в тази посока, но не знам кога ще успея да ги публикувам.
РБГ: Защо не ги публикувате в Интернет?
АЙ: Интернет е възможна алтернатива, но не е пълноценна. В България основно младите хора използват интернет, а те имат други интереси. Също така в много региони хората нямат достъп до интернет. Не отричам, че мрежата ще бъде много по-важен канал за в бъдеще, но в момента няма достатъчно влияние да доведе до реална промяна в обществените нагласи. Тази промяна може да се осъществи най-вече чрез телевизията, радиото и пресата.
РБГ: Обрисувахте доста мрачна картина. Как може да има прогрес?
АЙ: Членството в ЕС е най-добрият ни шанс. То е може би най-хубавото нещо, което ни се е случило в последния век. Ще приемем европейски закони и разпоредби, които ще се прилагат. Най-голямото предизвикателство е реформата на съдебната система, защото това е без съмнение най-корумпирания сектор. 80% от съдебните власти са свързани с бизнес и политическата олигархия. ЕС трябва да разнообрази източниците си на информация. Ние сме готови да помогнем. За много от нас ЕС е единственият начин да се прережат връзките на България с бившия Съветски Съюз и Русия. Тяхното влияние не е за пренебрегване. Има дори риск да се появи руски “троянски кон” в ЕС.
САГАТА “FROG NEWS”
Настъпи тежък момент за сайта “Фрог Нюз”. Не толкова финансовото положение на фирмата притеснява 15 - членния й екип колкото опита за убийство на главния редактор Огнян Стефанов и скандала със сайта “Опасните”.
Александър Иванов е на 38 - годишна възраст. Работил е дълги години в печатни издания и телевизията. Сега е заместник-главен редактор на "Фрог Нюз". По време на интервюто с РБГ все още се придвижваше с полицейска охрана. Двама полицаи седяха в съседната стая. Домът и семейството му също бяха охранявани. На Иванов му се наложи да промени начина си на живот. Почти никога не излиза от офиса, а когато излезе полицаите го следват неотлъчно.
РБГ: След нападението над Огнян Стефанов ви охранява полиция. Бил ли сте заплашван?
Александър Иванов (АИ): Да. Трима мъже в черно звъннаха на звънеца ми около полунощ на 15 октомври . Посъветваха ме да бъде “благоразумен”. На същия ден бяха публикували първото интервю с Огнян след нападението в "24 часа". Не мога да говоря за причинно-следствена връзка, но може да се тълкува като второ предупреждение към сайта ни. Поводът за подобни заплахи никога не е напълно ясен. Поисках полицейска охрана. Надявам се да е временно и скоро да се върна към нормалния си живот.
РБГ: Много хора свързват нападението над Огнян и заплахите срещу вас с аферата “Опасните”. Смятате ли, че има връзка?
АИ: Не може да сме сигурни, но не мисля, че има пряка връзка. Този толкова странен сайт – Опасните Новини – се появи през Август 2008 г. Публикуваха секретни документи, които съдържаха озадачаваща информация. Имаше доста интересни неща и дори само 10 или 20, или 30% да бяха верни, тези 30% са опасни. Информацията засягаше ДАНС, президента и корупцията в бизнес сектора. Някой беше качил писмо във форума на сайта ни, уж подписано от Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски, собствениците на Фрог Нюз. В това писмо те се “разкайваха”, че са създали "Опасните". Същото писмо бе публикувано и в "Опасните". Беше смехотворно. Започнаха масово да препечатват фалшивото писмо така че публикувахме официално опровержение, че сме имали нещо общо с "Опасните". Това не промени нищо. След три седмици жената на Огнян ми се обади и каза, че той е бил пребит.
РБГ: Ако Стефанов и "Фрог Нюз" не стоят зад "Опасните", как обяснявате нападението?
АИ: Де да знаехме...Огнян се занимава единствено с журналистика. Логично е да предположим, че беше свързано с работата му, но нямаме доказателства. Публикуваме доста материали и разследваме много случаи. Как може да знаем ? Опитаха се да го убият на 22-ри септември , когато отбелязахме годиншнина от независимостта на България. Дали беше послание към всички български журналисти? Не знам.
РБГ: Аферата с "Опасните" и заплахите срещу "Фрог Нюз" повдигат много въпроси за ДАНС. Доста хора за засегнати от случая. Какво мислите за това?
АИ: Сложно е, има доста странности. ЕК публикува изключително критичен доклад за България. Предполага се, че са получили информация от алтернативни източници, което не е зарадвало правителството. Президентът нареди на ДАНС да открие източниците на ОЛАФ. В доклада на ЕК фигурират имената на двама души, които финансираха предизборната кампания на президента и са уличени в злоупотреби с еврофондовете. Има класифицирана информация на сайта "Опасните", но никой не знае коя е и защо е класифицирана. Все още научаваме нови неща за акцията на ДАНС, която повдига много въпроси.
ОГНЯН СТЕФАНОВ
Цяло чудо е, че главният редактор на "Фрог Нюз" е жив. На излизане от ресторант на 22-ри септември, 2008 г. Огнян Стефанов бе жестоко пребит от изверги с чукове и метални прътове. След като му счупват краката и едната ръка го оставят полумъртъв до колата му. В побоя е засегната сънната артерия и той получава тежка кръвозагуба. В кома е три дни. Стефанов се възстановява, подновил е работа по материалите си и няма намерение да спре дотук. Въпреки че е зает с изтощителна рехабилитация и терапия той намери време да даде интервю за РБГ.
РБГ: Помните ли какво се случи? Видяхте ли нападателите си?
Огнян Стефанов: Не съвсем. На излизане от ресторанта някой ме извика по име. Обърнах се и бях зашеметен от неописуемо силен удар в главата. Опитах се да отвърна, но нищо не си спомням след това. Според свидетели съм бил нападнат от седем или осем души. Нищо друго не помня.
РБГ: Бяхте ли заплашван преди нападението?
ОС: Не директно. Няколко дни преди това сайтът "Фрог Нюз" бе свързан с тайни документи, публикувани на сайта "Опасните". Качихме писмо на нашия сайт, в което обяснихме, че нямаме нищо общо с "Опасните". Разпитваха ме агенти на ДАНС, но по спокоен и професионален начин. Не мога да открия директна връзка между нападението и този скандал. Пиша по много теми, най-вече за корупция в различни сфери. Трудно е да се каже кой е поръчал нападението. Но “мисията” постигна целта си. Много журналисти, които ме интервюираха признаха, че се притесняват за семействата и колегите си. След случая с мен пресата ще си наложи самоцензура. Не можеш да ги виниш – няма много герои в света и уважавам решението им. Въпреки това не трябва да забравяме за последствията.
РБГ: Оказват ли ви натиск, когато публикувате определени материали?
ОС: (Усмихва се) Малко след като "Фрог Нюз" стартира наш източник от чужбина ни информира, че български министри са били видяни в ресторант във Виена в компанията на известни босове на престъпни групи в Централна Европа. Това не е нормално. Съответно публикувахме статия по темата. Тя провокира много реакции и някои хора настояваха да я свалим от сайта. Читатели, които имат възражения към достоверността на нашите публикации имат възможност да изразят мнението си на сайта. Правя това уточнение почти във всичките си статии. Явно са решили, че има по-ефективни начини да изразят възраженията си. Проблемът е, че българските политици и други лидери имат две лица – едно за пред обществото и друго за секретни дейности. Общественото лице е илюзия; то е култивирано с цел да накарат народа да ги обича. Не всеки е привърженик на идеята за свързване на двете лица. Когато френският президент Саркози отива на частно посещение в Египет с новата си жена той си го казва и фоторепортерите го снимат. Българските политици предпочитат да скрият всичко, дори и когато няма нищо за криене. Съответно пада мъгла от съмнение, което не е добре. Хората трябва най-сетне да се възползват от правото си на отговор.
РБГ: Още ли ви охранява полицията?
ОС: (Усмихва се) Да, бях посъветван да се възползвам от техните услуги. От МВР не искат да ги обвиняват, че не са ми осигурили защита. Благодарен съм, но как могат двама мъже да противодействат на такова насилие? Ако тези, които искаха да ме убият все още го искат, как мога да ги спра? Но предпочитам да съм оптимист. Докторите, които ме лекуваха сътвориха цяло чудо и аз съм безкрайно благодарен. Всичко това има и положителна страна – това, че вие сте тук и ми оказвате морална подкрепа. Ако организация като вашата продължи да се интересува от нашите проблеми, ние втори път ще бъдем победители.
REPORTERS WITHOUT BORDERS
превод: Даниела Кирова
Докладът на "Репортери без граници" за България бе цитиран вчера от агенция AFP, а части от него публикувани във френския вестник "Le Monde"
фрогнюз
Свободата на словото в България е сериозно застрашена
[5 февруари 2009]
Париж, 05 февруари 2009 г. - Разследващата журналистика и плурализмът на информацията в България са сериозно застрашени от мафиотски групировки и различни видове политически и икономически натиск. Това посочва в специален доклад за положението на журналистите у нас медийната правозащитна организация "Репортери без граници".
Мафиотските движения са разбрали важността на контрола над информацията и различните ползи, които може да се извлекат от това, като са разширили влиянието си в медийния сектор, установява изследването, озаглавено "Между примирението и съпротивата: Преса под изпитание".
Според организацията този контрол на сивата икономика вече застрашава съществуването на разследващата журналистика и плурализма на информацията.
Положението, което констатирахме по време на мисията си в София ни тревожи, заявяват представители на "Репортери без граници".
"Някои журналисти са се примирили и са прибягнали до автоцензура, но пък други активно се съпротивляват на политическия и икономическия натиск. Убийството на Георги Стоев през април 2008 г. и жестокото нападение над Огнян Стефанов пред септември 2008 г. припомниха обаче какви рискове поемат тези, които отказват да допуснат пресата да се превърне в прост инструмент за комуникация в служба на частни интереси", се казва в увода към доклада.
Българската преса не е единствената в ЕС, подложена на насилие и натиск от страна на мафии или паравоенни движения. В Италия десетина журналисти продължават да живеят под полицейска закрила, други са получили подобна охрана в Дания и Франция. В Испания ЕТА поддържа натиска си над журналисти, които предпочитат плурализма на информацията пред тероризма, отбелязва организацията в сайта си.
"Към борбата срещу тези мафиотски движения и способността им да вредят в медиите трябва повече от всякога да се подходи на европейско ниво. Това трябва да е приоритетен ангажимент на политическите дейци, за които европейците ще гласуват през юни", заявява генералният секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар.
Организацията призовава европейските институции и европейската преса да поддържат интереса си и да разширят подкрепата си. Това съществено ще укрепи ефикасността на неправителствените организации за защита на свободата на словото и на българската преса, се посочва в сайта на организацията.
България бе класирана на 59-о място в световната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите.
Допълнение на редактора: Общият брой на държавите е 173. Тук може да се прочете в оригинал резюмето на доклада за България на "Репортери без граница" и да се изтегли целият му текст. Според този доклад България миналата година е била на 39-то място по ниво на свободата на печата, а сега се е смъкнала с 20 места надолу в класацията и е на последно място в Европейския съюз.
Източник: Нетинфо
Български хелзински комитет
понеделник, 12 януари 2009 г.
Български затворници заведоха дело срещу Министерството на правосъдието
12 януари 2009 | 14:18 | Агенция "Фокус"
София/Анкара. Затворници, излежаващи присъди в затвори в България, заведоха дело срещу Министерството на правосъдието за това, че условията, при които излежават присъдите си не отговарят на исканията им, съобщава телевизионният канал Си Ен Ен Тюрк. Си Ен Ен Тюрк, който се позовава на българския вестник „24 часа”, пише, че според твърденията на затворниците не им били давани копринени чаршафи, нямали сауна в затворите и условия за масаж. Те са поискали още подобряване на качеството на медицинските услуги и храната, посочва телевизията.
събота, 3 януари 2009 г.
Свободата да се пише
Дискусии - Свят | |
Автор Орхан Памук | |
18 December 2008 | |
Тази реч е държана от Орхан Памук на 25 април 2006 като встъпителна лекция на годишния PEN Arthur Miller Freedom to Write Memorial. През март 1985 Артър Милър и Харолд Пинтър посетиха заедно Истанбул. По онова време това бяха двете може би най-известни имена в световния театър, но за нещастие онова, което ги водеше в Истанбул беше не някаква пиеса или литературно събитие, а безскрупулните ограничения, наложени върху свободата на израза в Турция тогава, както и многото писатели, които лежаха в затвора. През 1980 в Турция имаше военен преврат и стотици хиляди хора бяха хвърлени в затвора. Както винаги, писателите бяха сред ония, които бяха преследвани най-жестоко. Всеки път когато преглеждам архивите на вестниците и алманасите от онова време, за да си припомня как изглеждаха онези дни, аз бързо намирам образа, който определяше онази ера в съзнанието на повечето от нас: мъже с остригани глави, седящи в съдебна зала, обградени от жандарми, намръщено очакващи развоя на процеса си … Сред тях се намираха множество писатели и Милър и Пинтър бяха дошли в Истанбул, за да се срещнат с тях и семействата им, да им предложат помощ и да представят положението им пред света. Пътуването им беше организирано от PEN в сътрудничество с Хелзинкския Комитет. Аз отидох на летището, за да ги посрещна, защото, заедно с един приятел, трябваше да бъда техен гид. Бях предложен за тази работа не защото в онези дни имах нещо общо с политиката, а защото бях писател с добри познания по английски език – и бях приел с радост, не само защото това беше начин да помогна на приятелите си в беда, а и защото това означаваше да прекарам няколко дни в компанията на двама велики писатели, Ние посетихме заедно няколко малки и едва оцеляващи издателства, задръстени редакции и тъмни, прашни офиси на малки списания, които съществуваха на границата на банкрута; ходехме от къща в къща, от ресторант в ресторант, за да се срещаме с писатели и техните семейства в беда. Дотогава аз се бях държал на границата на политическия свят, без да я прекрачвам, освен ако не бях принуден, но сега, докато слушах задушаващите истории на потисничество, жестокост и открита злина, се почувствах привлечен към този свят поради чувството за вина и от солидарност – но същевременно изпитвах и едно също толкова силно и противоположно желание да се защитя от всичко това, да не върша нищо друго освен да пиша красиви романи. Докато развеждахме Милър и Пинтър с такси през истанбулския трафик, от една среща на друга, аз си спомням как разговаряхме за уличните продавачи, за конските каруци, киноафишите и жените с и без забрадки, които винаги са толкова интересни за западните наблюдатели. Но най-ясно си спомням една конкретна картина: в единия край на един много дълъг коридор в истанбулския Хилтън, аз и моят приятел шепнем възбудено, докато на другия край Милър и Пинтър шепнат в сенките със същата възбуда. Тази картина остана запечатана в обърканото ми съзнание, струва ми се, защото тя илюстрираше голямото разстояние между нашите сложни истории и техните, като същевременно говореше за това, че между писателите все пак е възможна някаква утешителна солидарност. Изпитвах същото усещане на взаимна гордост и споделен срам при всяка друга среща, на която присъствахме – помещение след помещение, изпълнено с угрижени, непрекъснато пушещи мъже. Знаех това, защото понякога то беше изразявано открито, а друг път го чувствах сам или в жестовете и изразите на други хора. Писателите, мислителите и журналистите, с които се срещахме, определяха себе си най-вече като левичари в ония дни, така че можеше да се каже, че техните неприятности имаха много общо със свободите, поддържани от либералните западни демокрации. Двадесет години по-късно, когато виждам, че половината от тези хора – или приблизително, тъй като не разполагам с точни цифри – сега са се присъединили към един национализъм, който е против озападняването и демокрацията, аз разбира се се чувствам натъжен. Този опит, както и други подобни преживявания през следващите години, ме научиха на нещо, което ние всички знаем, но което все пак бих искал да подчертая тук. Каквато и да е една страна, свободата на мисълта и израза са универсални човешки права. Тези свободи, за които модерните хора копнеят също толкова силно, колкото и за хляб и вода, никога не трябва да бъдат ограничавани от експлоатирането на националистически чувства, морални чувствителности или – най-лошото от всичко – военни или бизнес интереси. Ако множество нации извън Запада страдат от срамна бедност, то е не защото те притежават свобода на израза, а защото не я притежават. А що се отнася до онези, които емигрират от тези бедни страни на запад или север, за да избягат от икономическите трудности и бруталното потисничество – както всички знаем, те често се оказват жертви на едно друго потисничество и расизъм, които срещат в богатите страни. Да, ние трябва също да бъдем нащрек пред онези, които очернят имигрантите и малцинствата заради тяхната религия, етнически произход, или потисничествата, които правителствата на страните, които тези хора са оставили зад гърба си, са извършили срещу собствените си народи. Но да уважаваме човечността и религиозните вярвания на малцинствата не означава да приемем, че трябва да ограничаваме свободата на мисълта в тяхна полза. Зачитането на правата на религиозните или етнически малцинства никога не трябва да бъде извинение за нарушаване на свободата на словото. Ние писателите никога не трябва да се колебаем по този въпрос, колкото и „провокативен“ да е даден претекст. Някои от нас притежават по-добри познания за запада, други изпитват по-силна привързаност към хората, които живеят на изток, а трети, като мен, се опитват да държат сърцата си отворени и за двете страни на това леко изкуствено разделение, но нашите естествени привързаности и желанието ни да разбираме ония, които се различават от нас, никога не трябва да стоят на пътя на нашето уважение към човешките права. Винаги съм изпитвал затруднения да формулирам политическите си мнения по един ясен, категоричен и силен начин – чувствам се претенциозен, сякаш казвам неща, които не са съвсем верни. Това е защото знам, че не мога да сведа мислите си за живота до музиката на един-единствен глас и до едно-единствено гледище – в края на краищата аз съм романист, и то романист, който се опитва да се идентифицира с всички свои герои, особено със злите сред тях. Живеейки в свят, където, в течение на много кратко време някой, който е бил жертва на тирания и потисничество внезапно сам може да се превърне в един от потисниците, аз знам и това, че да се поддържат категорични мнения за естеството на нещата и хората е само по себе си едно доста трудно начинание. Освен това аз вярвам, че повечето от нас поддържат тези противоречиви мисли едновременно, в дух на добра воля и с най-добри намерения. Удоволствието от писането на романи идва от изследването на това особено модерно състояние, при което хората се намират в постоянно противоречие със собствения си разум. Именно защото нашите модерни умове са толкова хлъзгави, свободата на израза става толкова важна: ние трябва да разбираме самите себе си, нашите сенчести, противоречиви, вътрешни мисли, както и гордостта и срамът, които споменах по-рано. Позволете ми сега да разкажа една друга история, която може да хвърли известна светлина върху срама и гордостта, които изпитвах преди двадесет години, докато развеждах Милър и Пинтър в Истанбул. През десетте години, които последваха тяхното посещение, една поредица от случайности, подхранвани от добри намерения, гняв, вина и лични вражди ме доведоха до изказването на цяла серия от публични твърдения относно свободата на израза, които нямаха отношение към романите ми – и не след дълго аз бях възприел едно политическо амплоа, което беше далеч по-силно от всичко, което някога бях възнамерявал. Някъде по това време индийският автор на един доклад на ООН по въпросите на свободата на израза в моята част от света – един възрастен господин – дойде в Истанбул и ме потърси. Случи се така, че отново се срещнахме в хотел Хилтън. Едва бяхме седнали на една от масите, когато индийският господин ми зададе въпрос, който все още странно резонира в ума ми: „Господин Памук, кое е нещото, случващо се във вашата страна, за което бихте искали да пишете в романите си, но от което се въздържате, поради законови забрани?“ Последва дълго мълчание. Подтикван от въпроса, аз мислех и мислех и мислех. Потопих се в мъчително, достоевско себе-разпитване. Беше ясно, че онова, което господинът от ООН искаше да попита беше: „Като се имат пред вид табутата, законовите забрани и потисническите политики във вашата страна, то какво остава неизказано?“ Но понеже той – може би от желание да бъде любезен – беше помолил амбициозния млад писател срещу себе си да разгледа въпроса от гледна точка на собствените си романи, то аз, в собствената си неопитност, възприех въпроса буквално. В Турция отпреди десет години имаше много повече теми, които бяха закрити от закони и потиснически държавни политики, отколкото това е днес, но докато ги прехвърлях една след друга през мисълта си, аз не успявах да открия нито една, която бих искал да изследвам „в моите романи“. Въпреки това знаех, че ако кажех „няма нищо, за което бих искал да пиша в романите си, което не съм в състояние да дискутирам“, аз бих оставил погрешно впечатление. Защото вече бях започнал да говоря открито за всички тези опасни теми извън романите си. Нещо повече – не бях ли самият аз фантазирал открито и гневно за повдигане на тези теми, точно защото те бяха забранени? И докато премислях всичко това, аз изведнъж се почувствах засрамен от мълчанието си и се убедих отново, че свободата на израза има корените си в гордостта и по същество е израз на човешкото достойнство. Самият аз познавам писатели, които избират да повдигат забранени теми просто защото те са забранени. Аз мисля, че и сам не съм много различен. Защото когато един писател в друга къща не е свободен, то никой писател не е свободен. Всъщност това е духът, от който е пропита солидарността, подхранвана от PEN, от писателите по целия свят. Понякога приятелите ми с право казват: „Не трябваше да го формулираш по този начин; ако само беше го формулирал другояче, по начин, който не би подразнил никого, сега нямаше да имаш толкова много неприятности.“ Но да се променят собствените думи и да се опаковат те по начин, който ще бъде приемлив за всички в една репресивна култура, и да се постига все по-голямо умение в тази област, е малко като контрабандиране на забранени стоки през митница – и като такова то е нещо срамно и деградиращо. Темата на тазгодишния PEN-фестивал е разумът и вярата. Аз избрах всички тези истории, за да илюстрирам една-единствена истина – че радостта от свободното изразяване на всичко, което бихме пожелали да кажем, е неразривно свързана с човешкото достойнство. Така че нека се запитаме сега колко „разумно“ е да се охулват култури и религии или, казано по-точно, безпощадно да се бомбардират страни, в името на демокрацията и свободата на мисълта. Моята част от света не е по-демократична след всички тези убийства. Във войната срещу Ирак, тиранизирането и безсърдечните убийства на почти сто хиляди души не донесоха нито мир, нито демокрация. Напротив, те послужиха за разпалване на националистически, анти-западен гняв. Нещата станаха значително по-трудни за малката група хора, които се борят за демокрация и секуларизъм в Близкия Изток. Тази дивашка, жестока война е срам за Америка и Запада. А организации като PEN и писатели като Харолд Пинтър и Артър Милър са неговата гордост. |
-
| ||
Орхан Памук | ||
Орхан Памук е един от най-значителните съвременни турски автори и носител на Нобеловата награда за литература за 2006 г. |
- Всички статии от Орхан Памук
- Съседства
- Свободата да се пише
- Всички статии от Орхан Памук
- Съседства
- Свободата да се пише
петък, 26 декември 2008 г.
Lechery soon to be banned
The committee extended the scope of the current law to include mobbing, which is also known as bullying, among causes that violate personal values Wednesday.
"An employer will be liable to protect employees with good relations, show respect, keep an honest order in the work place and take measures to guarantee that his employees do not encounter sexual harassment and mobbing," the amended article said.
It added that an employer is also responsible to take necessary measures to protect those who have already encountered such incidents.
Besides taking employee’s personal values under the protection of the employer, the draft law also brought new arrangements for wages. The amendment covered the wages of employees like maids and nurses, who live together with the employer. The old article, which said that accommodation and food cost of those employees are deducted from their salaries, was removed. The article on deduction of cost for a damaged cot from an employee’s salary was stipulated as well. The amendment says the court should prove deliberate damage by a worker. The commission also decided that salaries would no longer be paid in cash but via bank accounts.
Court redefines marriage
Meanwhile, a court in Ankara ordered the protection of a unofficially married woman from her partner last week in a decision that is expected to set a precedent for similar cases.
According to NTV, the decision is important because until now courts only ordered protection from husbands for women who were officially married. The 1998 law on protection of families was always interpreted as protecting women with officially sanctioned marriages. Couples with religious marriages and divorced women were not included.
The Ankara court based its decision on the European Court of Human Rights and the convention preventing discrimination against Women, arguing that the practical form, not the official state of the marriage, should be taken into account. It said family could not be limited to officially sanctioned marriages.
Lawyer Canan Arın praised the court. The case involved the protection of a woman physically abused by her live-in boyfriend. The woman receivedfour months of state protection.
Hurriyet
В-к "Интернешънъл хералд трибюн": Положението на психично болните в България е катастрофално
[23 декември 2008]
Париж, 22 декември 2008 г. - Във вчерашния брой на вестник "Интернешънъл хералд трибюн", който е европейско съвместно издание на водещите американски вестници "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" е публикувана статия за положението на психично болните в Източна Европа, като основните примери за катастрофално тежкото положение на този род болни са от България са взети от България. Четете по-долу резюме на статията, озаглавена "В части от Източна Европа психично болните се завиват с парцали", което вземаме от агенция БГНЕС.
В бившия съветски блок много психично болни са без права като резултат от оставането в сила на законите от преди установяването на демокрацията и свободните пазари, според правозащитни групи, се казва в коментар на вестник "Интернешънъл хералд трибюн". За пример са посочва българското село Правда.
Името на това изолирано място в Дунавската равнина означава справедливост или, от руски, истина, но нито едно от тези две значения не е проникнало в местния дом за мъже с умствени разстройства - невзрачно място, до което най-лесно може да се стигне за шест часа от София с кола по разбит път. В комунистическата епоха тук властите държали психично болните далеч от погледа на обществото. Днес малкият комплекс от олющени, двуетажни сгради е все още предпочитана дестинация за жители на градовете, които искат да оставят там свои душевно болни роднини и повече да не чуят за тях. В целия бивш съветски блок законите, които определят попечителството над душевно болни хора са предимно от комунистическата ера.
В суматохата на двете десетилетия, откакто свободните пазари и незавършената демокрация дойдоха в Източна Европа, те останаха сред малкото непроменени закони, и в резултат стотици хиляди хора са без права, според неправителствените правозащитни групи. Двугодишно изследване на попечителската система в осем страни, изготвено в началото на тази година от Центъра за защита на хора с душевни заболявания в Будапеща, е разкрило, че пациентите с ментални заболявания са поставени в условията на режим наподобяващ затвор.
Центърът е установил, че 1 милион души живеещи под опека в Източна и Централна Европа и в страни от бившия Съветски съюз са обект на "значително, произволно и автоматични" нарушаване на техните граждански права. Законите в България и в региона не осигуряват никакъв ефикасен контрол върху попечителите, които поемат собствеността или банковите сметки на своите довереници, сочи Центърът за защита на душевно болните в Будапеща.
"Ние наричаме това гражданска смърт. Веднъж минеш ли под попечителство, преставаш да съществуваш," казва Виктория Ли, адвокат от Центъра. Според директора на дома в Правда Бейти Хюсеин обитателите на дома са изоставени и безпомощни. В повечето случаи те са тук, за да не безпокоят семействата си, казва той. В същото време техните семейства използват собствеността им и не искат да имат нищо общо с тях или да поемат някаква отговорност, продължава той. Той дава пример с двама братя близнаци - Кирил и Методи Мицеви на 46 години, които са шизофреници и са настанени в Правда през 2000 г. Брат им Юлиан, който съдът е посочил за техен попечител, не ги е посетил нито веднъж. Двамата братя имат дял в две сгради и земя в Кюстендил, както и апартамент в София, но единственият им приход е около 40 лева на година от пенсията на баща им, който е твърде възрастен, за да пътува до Правда.
Източник:БГНЕС
понеделник, 22 декември 2008 г.
Turkey breaks company with EU in gay vote
Turkey breaks company with EU in gay vote |
Turkey refused to sign a European Union-led declaration presented last week at the United Nations calling all states to take steps to stop the criminalization of homosexuality. The move contradicted Turkey’s commitments to the EU to promote human rights for all without any discrimination. "It’s very frustrating for Turks who wish the state to become a member of the EU. Turkey’s position with regard to this issue is more important than Cyprus to us," an EU ambassador told the Hürriyet Daily News & Economic Review after it became clear that Ankara declined to join the 27 EU countries who endorsed the groundbreaking initiative. Co-sponsored by France and the Netherlands, the declaration urged all states "to take all the necessary measures, in particular legislative or administrative, to ensure that sexual orientation or gender identity may under no circumstances be the basis for criminal penalties, in particular executions, arrests or detention." The appeal is based on the Universal Declaration of Human Rights, which states in Article One: "All human beings are born free and equal in dignity and rights." Out of 192, 66 countries signed the document, saying they "are disturbed that violence, harassment, discrimination, exclusion, stigmatization and prejudice are directed against persons in all countries in the world because of sexual orientation or gender identity." The signatories "condemn the human rights violations based on sexual orientation or gender identity wherever they occur," especially "the use of the death penalty on this ground," as well as their "arbitrary arrest or detention and deprivation of economic, social and cultural rights, including the right to health." Alongside the Vatican, the initiative was strongly criticized by many Arab countries, which issued a joint counterstatement accusing of signatories of giving special prominence to gays and lesbians. Signed by 60 countries, the counterstatement suggested that protecting sexual orientation could lead to "the social normalization and possibly the legalization of deplorable acts" such as pedophilia and incest. New standards "We note with concern the attempts to create 'new rights' or 'new standards,' by misinterpreting the Universal Declaration and international treaties to include such notions that were never articulated nor agreed by the general membership," it said. Turkey did not sign the counterstatement either. Recalling that the statement was turned down by the Vatican and Arab countries on the basis of religious sensitivities, an EU ambassador said Turkey’s preference in not joining the EU countries does in fact contradict with its secular order as well. "Is Turkey with Vatican or the rest of Europe?" the ambassador asked. Turkish officials were not available to comment when this report was being prepared. The two statements remained open for further signatures, the diplomats said. According to the EU’ s progress report on Turkey, homosexual relationships between consenting adults in private are permitted in Turkey. "However, the law does not duly mention all the grounds of discrimination, such as sexual orientation, and provisions of the Turkish Criminal Code on ’public exhibitionism’ and ’offences against public morality’ are sometimes used to discriminate against the lesbian, gay, bisexual and transgender (LGBT) community," the report read.NGOs call Turkey to sign declaration The leading gay association in Turkey has called on the state to sign the declaration to take a step in protecting their rights. "Turkey is the only country among the candidate members of the EU that refused to sign the declaration," said Barış Sulu, head of Ankara-based Pembe Hayat, one of the leading Turkish lesbian, gay, bisexual and transgender, or LGBT, association. "We want the government to protect and encourage everyone to protect human rights for everyone without discriminating the sexual identity or sexual tendencies," Sulu added. Homosexuality is not a crime according to Turkish laws. However, "we are not defined in the Turkish constitution’s prohibition of discrimination or the social and civil rights," said Ozan Gezmiş, an activist from the MorEl Eskişehir LGBT group. "We are ignored and ignorance is the utmost violence," Gezmiş said. "Turkey should vote for human rights on this issue, if it regards itself as a European country. But, we all know this is Turkey’s contradiction, where it tries to be European while on the other hand, acting parallel to Islam countries," Pelin Kalkan said, speaking on behalf of Ankara-based Kaos GL, another leading Turkish LGBT organization. hurriyet |
четвъртък, 18 декември 2008 г.
България плати още 58 хил. евро
България плати близо 58 хил. евро обезщетения по пет осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург и по седем споразумения с пострадалите. Преди дни министърът на правосъдието Миглена Тачева съобщи, че само от началото на годината страната е платила 1.7 млн. евро.
Правителството е предпочело да плати, преди да бъде осъдено за нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок на Василка Марина, Найден Костов, Николай Кискинов, Даниела Цветкова, Видю Видев, Димитър Герджиков и Борис Стоименов. Държавата обаче не е избегнала осъждане по случая "Крушев срещу България", къдяето проблемът също е бавното правосъдие. Съпрузите Айтен и Мехмет Кушоглу получават обезщетение от 11 хил. евро, защото, след като по време на т.нар. голяма екскурзия през 1989 г. напуснали страната, не са могли да си върнат принудително продаден имот.дневник,18.12.08 г.
Turkish PM scorns Armenia apology
Hundreds of thousands of Armenians died while being forced out of Turkey |
Turkey's prime minister has criticised a Turkish internet petition which apologises for the "great catastrophe" of 1915 when Armenians were massacred.
The petition was launched by more than 200 Turkish academics and newspaper columnists earlier this week.
Turkish PM Recep Tayyip Erdogan said: "I find it unreasonable to apologise when there is no reason".
Hundreds of thousands of Armenians died at the hands of Ottoman Turks in 1915. Turkey denies that it was "genocide".
Mr Erdogan said the petition risked stirring trouble. He called it "irrational" and "wrong".
Many international historians say the massacres and deaths of Armenians during their forced removal from what is now eastern Turkey were "genocide".
Turkey vehemently denies that, arguing that those who died were just victims of the turmoil of World War I, in which many innocent Muslim Turks also died.
The intellectuals behind the petition say they want to challenge the official denial and provoke discussion in Turkish society about what happened, the BBC's Sarah Rainsford reports from Istanbul.
The petition is entitled "I apologise".
A short statement at the top reads: "My conscience cannot accept the ignorance and denial of the Great Catastrophe that the Ottoman Armenians were subjected to in 1915. I reject this injustice and - on my own behalf - I share the feelings and pain of my Armenian brothers - and I apologise to them."
The petition was condemned on Tuesday by some 60 Turkish former ambassadors, who called it an act of betrayal.
The Turkish-Armenian writer Hrant Dink was killed last year for openly saying that the events of 1915 were genocide.
Previously he had been tried for "insulting Turkishness" for his comments on 1915 - as was Orhan Pamuk, the Nobel prize-winning author, who said that a million Armenians were killed "in these lands" and no-one dared talk about it. BBC,17.12.08сряда, 17 декември 2008 г.
Създава се световна мрежа "Сахаров"
Създава се световна мрежа "Сахаров" в защита на универсалните човешки права
Всички лауреати благодариха сърдечно за присъдената им награда на името на Андрей Сахаров, днес в Европейския парламент, но подчертаха, че биха очаквали още съдействие от страна на ЕП и за сътрудничество между институциите, така че тяхната борба и тяхната дейност да бъде по-ефективна, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Страсбург Радостина Басмаджиева.
Салима Гезали, журналистка в Алжир каза, че вероятно наградата „Сахаров“ е спасила живота й, но политиката на Европа спрямо нейната страна Алжир не се е променила нито на йота. Лейла Зани от Турция каза, че си дава сметка, че след получаването на наградата „Сахаров“ се е убедила, че нейната борба е правилна и чрез нея тя помага да бъде чут гласът на нейния народ. Тази награда за нея означава повече отговорност. Тази награда за първата кюрдска депутатка, прекарала 10 години в затвора, означава и повече отговорност, която се иска от нея, но тя вижда и някакви резултати от работата си. Сега вече в турския парламент има 20 депутати кюрди, осем от които са жени. Тя заяви, че ще продължи да се бори за правата на турските жени и малцинства, колкото и да е трудно в страна с режим като нейния. Вейх Джин Шен подчерта, че наградата е особено популярна в Китай, където хората я знаят и знаят името на Сахаров. Той заяви, че с тази награда човекът от улицата, който е подтискан и не знае правата си, се чувства окуражен и това е смисълът на тази награда. Хауа Иббрахим, Нигерия, счита, че наградата „Сахаров“ е признание на международната сцена и увеличава доверието в хората, които са я получили. Тя подчерта, че гласът на ЕС е силен и чрез тази награда той се чува повече в страни като нейната. Тя е дала парите от наградата си за образование на деца в своята страна, които живеят с по-малко от 1 долар на ден и се надява така наградата да промени живота на тези деца и тяхното бъдеще. Таслима Насриий от Бангладеш – тази награда и дава сили да продължава борбата в защита на човешките права и особено на правата на жените в страни като нейната, където властва ислямистки фундаментализъм. Самата тя обаче от 14 години живее в изгнание, защото не може да се върне в своята страна заради дейността си. Последните 4 години от тях е прекарала в Индия, но и индийското правителство я е експулсирало по искане на ислямистите. Тя казва, че читателите й се гордеят с това, че тя е наградена, но не могат да й помогнат, но макар и преследвана, макар и живееща мизерно в изгнание, тя продължава да има кураж да се бори и да продължава да пише. Махмуд Осман от Судан, носител на наградата за 2007 г. каза, че е рано да се говори за промени под влияние на наградата „Сахаров“ в Дарфур. Той заяви, че според него това би трябвало някога да стане. Самият той е създал в Дарфур организация от юристи като него, медици и социални работници, които дават безплатни юридически и медицински съвети на млади жени и деца, които са били подлагани на сексуално насилие, което е широко разпространена практика в Судан. Макар и самият той и семейството му да са под риск от репресии, той продължава дейността си, защото „да си юрист в Судан е отговорност“, и че той е приел наградата „Сахаров“ не лично от свое име, но от името на всички онези хора, които се борят за човешки права. Представителят на организацията „Бастая“ заяви, че неговият регион, баският, е богат и това означава, че хората живеят добре, но всъщност те живеят във война от около 50 години – война, която се води от ЕТА срещу правителството на Франция и Испания. Неговото движение е започнало като мирно гражданско движение срещу ЕТА, но от първата манифестация на десетки хиляди хора със скрити лица на улицата движението постепенно е променило своя начин да се бори срещу ЕТА – от гражданско се е трансформирало в политическо. Създадена е политическа партия, която на изборите през март е спечелила едно депутатско място. В заключителните си думи каза г-жа Фльотр, председател на подкомисията за човешките права в ЕП каза, че ако искаме да направим повече за засилване на ефективността в борбата на носителите на наградата „Сахаров“, за повече гласност в техните действия и за засилване на тяхната безопасност, пътят е сътрудничеството и солидарността. Когато една такава авторитетна международна институция като ЕП подкрепя борбата за човешките права и нейните носители, това вече означава много повече легитимност за тяхната дейност. Това означава и повече сигурност за тях в страните им, където те са подложени на гонения, затвори и заплахи. Това е и смисълът на предложението, което възникна, и което се споделя от ЕП и от лауреатите, а именно създаване на мрежа „Сахаров“ - мрежа за международна солидарност с хората, които се борят за универсалните човешки права. Едно от предложенията в този смисъл е делегациите на ЕП при посещенията си в страни, в които има носители на наградата „Сахаров“, да се срещат с тях. Това ще даде повече признание за тях и повече сигурност. Наричат ги „посланици на свободата“. Зоя Фан, представителка на Аун Сан Су Джи, която се намира от 13 години под домашен арест каза, че не може да говори от нейно име, защото няма никакъв контакт с нея. Но Зоя Фан подчерта, че режимът в Мианмар се страхува от видната дисидентка и именно затова я държи затворена. Аун представлява своя народ, който е жертва на етническо прочистване, за мащабите, на което хората по света нямат представа. Тя моли международната общност за помощ като един от начините е големи международни компании да не инвестират в Мианмар, което и досега не е станало. Зоя Фан припомни бунтовете на улиците, които бяха оглавени от активисти и заяви, че това означава известен прогрес в ситуацията в страната й. Конференцията бе закрита официално от Ханс Герг Пьотеринг, председател на Евмропейския парламент. Той изрази своето вълнение и благодарност пред „посланиците на свободата“, чието събиране днес тук е „символ и изключително събитие“. Това е повече от юбилей, каза той. Искаме да дадем ясен знак и послание за солидарност към тях. Критиките трябва да ни подканят да направим повече в подкрепа на онези, които се борят в подкрепа на човешките права. ЕП се опитва днес да е до тях повече отколкото преди. Той нарече днешния ден „първи ден от нова ера на сътрудничество“ и изрази надежда, че чрез подписване на декларация за учредяване на мрежа „Сахаров“ ще може да се направи много повече за сътрудничество в борбата за постигане на универсалните човешки права. /БГНЕС,2008-12-16
Страсбург / Франция
Pets killed in Bodrum
Pets killed in Bodrum
BODRUM - Pet lovers are angry about the killing of dogs and cats in Bodrum, while the municipality refuses to be held responsible for the occurances.Six pet cats and 12 pet dogs were killed by poisoned meat in the popular holiday resort Göltürkbükü in Bodrum last weekend, much to the grief of their owners and animal protection associations.
"The number of poisoned animals can go higher," said Bahar Kopal, board member of Bodrum Animal Rights Association. "Eighty dogs and 30 cats were killed by poisoning this year alone. The municipality never took measures to prevent poisonings and never found out who was responsible." But Göltürkbükü Mayor Halil İbrahim Kaynar said that the municipality was "not responsible for that situation."
Güneş Çakıroğlu, who saw his third dog poisoned this year, was saddened to bury his dog named Gold. "We say Göltürkbükü is a popular tourism spot," he said. "But we see that civilization is nowhere to be found here yet."
Number of Youtube visitors doubles after Turkish PM's remarks
Number of Youtube visitors doubles after Turkish PM's remarks
The number of visitors to YouTube from Turkey, increased two-fold after the country’s prime minister said he has been frequenting the video-sharing website, despite the ban implemented by courts for almost a year.Turkish Prime Minister Tayyip Erdogan said last month that he has been accessing YouTube, and confessed that he watched a video of the ceremony, in which veiled women became the members of the main opposition party, CHP, posted on the site
YouTube jumped to the ninth place, up from the fourteenth, as the most visited website in
At the time, Erdogan had urged reporters that they too should watch videos on the banned website.
Two courts ordered ban on YouTube in response to videos that it deemed insulting to Ataturk, the founder of modern
Hurriyet
Thousands In Turkey Sign Armenian Genocide Apology
Thousands of Turks have joined their prominent countrymen in publicly apologizing for the World War I-era mass killings and deportations of Armenians in the Ottoman Empire.
The unprecedented apology was initiated earlier this month by a group of 200 Turkish academics, journalists, writers and artists disagreeing with the official Turkish version of what many historians consider the first genocide of the 20th century. Their petition, entitled “I apologize,” was posted on a special website (www.ozurdiliyoruz.com) on Monday. More than 7,000 Turks signed it as of Tuesday evening, indicating their names, occupations and places of residence.
“I cannot conscientiously accept the indifference to the Great Catastrophe that Ottoman Armenians suffered in 1915, and its denial,” reads the petition. “I reject this injustice and acting of my own will, I share the feelings and pains of my Armenian brothers and sisters, and I apologize to them.”
The signatories were careful not to describe the Armenian massacres as genocide, a highly sensitive term resented by the Turkish state and nationalist circles. Some prominent intellectuals that have used the word have been prosecuted for “insulting Turkishness.” One of them, Turkish-Armenian newspaper editor Hrant Dink, was gunned down by a nationalist teenager in January 2007.
The “Great Catastrophe” evoked by the authors of the petition appears to be a translation of the Armenian phrase “Mets Yeghern” frequently used with regard to the 1915 massacres.
Turkish nationalists were quick to criticize the online apology. The Associated Press news agency reported that a group of some 60 retired Turkish diplomats issued a statement on Monday describing the move "as unfair, wrong and unfavorable to national interests." "Such an incorrect and one-sided attempt would mean disrespecting our history," the diplomats said.
Devlet Bahceli, the leader of the opposition Nationalist Action Party said: "No one has the right to insult our ancestors, to present them as criminals and to ask for an apology."
"We are not betraying anyone. We are merely telling the Armenians that we share their grief," countered Gila Benmayor, a journalist and columnist for the mass-circulation “Hurriyet” newspaper. Benmayor told the Associated Press that she signed the petition because she believes "the time has come for change."
Among the intellectuals who initiated the apology is Hasan Cemal, a veteran columnist working for another leading Turkish daily, “Milliyet.” Cemal is a grandson of Ahmed Djemal Pasha, one of the three top “Young Turks” that ruled Ottoman Turkey during the final years of the empire and are believed to have masterminded the slaughter more of more than a million Ottoman Armenians.
Djemal Pasha was assassinated by an Armenian gunman in Tbilisi in 1922. Hasan Cemal met with the assassin’s grandson when he traveled to Yerevan last September to cover Turkish President Abdullah Gul’s historic visit to Armenia.
The petition’s signatories also include Cem Ozdemir, the ethnic Turkish leader of Germany’s Green Party.
By Emil Danielyan of Armenialiberty.org, RFERL.
Radio Free Europe / Radio Liberty © 2008. RFE/RL, Inc. All Rights Reserved. http://www.rferl.org
Turkish thinkers' Armenia apology
By Sarah Rainsford BBC News, Istanbul |
Hundreds of thousands of Armenians died while being forced out of Turkey |
An internet petition has been launched in Turkey, apologising for the "great catastrophe of 1915" when hundreds of thousands of Ottoman Armenians died.
Many international historians say the massacres and deaths of Armenians during their forced removal from what is now eastern Turkey were "genocide".
Turkey firmly denies that, saying those who died were just victims of war.
The petition - the first of its kind - was initiated by prominent Turkish academics and newspaper columnists.
They say they want to challenge the official denial and provoke discussion in Turkish society about what happened.
The petition is entitled "I apologise".
A short statement at the top reads: "My conscience cannot accept the ignorance and denial of the Great Catastrophe that the Ottoman Armenians were subjected to in 1915. I reject this injustice and - on my own behalf - I share the feelings and pain of my Armenian brothers - and I apologise to them."
It is a bold and original step in a country where writer Hrant Dink was killed just last year for openly saying that the events of 1915 were genocide.
Previously he had been tried for "insulting Turkishness" for his comments on 1915 - as was Orhan Pamuk, the Nobel prize-winning author, who said that a million Armenians were killed "in these lands" and no-one dared talk about it.
Sparking discussion
Nationalist politicians have condemned the move as an insult to the Turkish nation, and the organisers have received abusive emails.
A group of some 60 former Turkish ambassadors has issued a counter statement, calling this petition unfair and contrary to Turkey's national interests .
Turkey admits that many Armenians were killed but it denies any genocide, saying the deaths happened during widespread fighting in World War I.
The petition does not call on the state to apologise for what happened and it deliberately avoids the highly controversial definition of genocide.
But the Turkish academic who dreamed up the idea says he hopes it will spark a proper discussion of what happened and promote empathy for what the Armenians suffered.
Cengiz Aktar called it the responsibility of all Turks to think and talk openly about how, and why, the Armenian people disappeared from a land they inhabited for 4,000 years.
"Our aim is to empathise with the grief of our Armenian brothers," he said.
The petition's authors say they have received many encouraging comments.
In the first few hours after the petition was launched, more than 1,000 people had signed their names beneath it.вторник, 16 декември 2008 г.
ECHR rules against Turkey in Armenian property ownership case
The Board of Governors of the Samatya Surp Kevork Armenian Church, School and Cemetery and the Foundation for the Armenian Hospital in Yedikule appealed to the Strasbourg-based court claiming the decision taken by Turkish courts setting aside their title to property acquired as a donation, violated their property rights under the European Human Rights Convention.
The Turkish court's rulings set aside the title of properties donated to the two foundations on the grounds that their founding charter did not give them the right to acquire immovable property. The two Armenian foundations were established by Imperial Decree in 1832 under the
According to the ruling,
The charter of both foundations complies with the provisions of the Lausanne Treaty affording protection to foundations that provide public services for religious minorities.
The ECHR said
понеделник, 15 декември 2008 г.
Европейският съд по правата на човека
15 декември 2008 | 15:05 | Агенция "Фокус"
Страсбург. Европейският съд по правата на човека осъди Турция да заплати 21 хиляди евро за насилие от страна на полицията по време на първомайска демонстрация през 1999 година в град Адъяман, пише турският вестник „Милиет”. На 1 май 1999 година полицията беше атакувала група, която отбелязваше празника на труда с аргумента, че проявата е непозволена и беше арестувала 70 души. Двама от тях бяха адвокати. През 2002 година засегнатите отнесоха въпроса към Европейския съд в Страсбург. Един от потърпевшите, внесли иск срещу Турция, адвокатът Мурат Билгич каза, че в съдебното заключение се препоръчва да не се използва такава извънмерна полицейска сила срещу граждански прояви. По думите му и сега случаите на полицейско насилие при подобни прояви са много, пише вестникът.
събота, 13 декември 2008 г.
Sexuality’s new frontier lashes back
Since the progress on the Turkish Penal Code in 2004, a clear backlash has emerged from all sides, says a leading women's advocate and editor of a new book on sexuality in the Middle East, Pınar İlkkaracan. "First it’s coming from the government itself and filters through the police and the judiciary," she said, citing examples from morality language in the government’s proposed constitution this year to the arrest of an "inadequately clothed" fisherwoman in central Istanbul. But at the local level in Turkey, change is happening. Such was the case in Van last week with the formation of a municipality gender equality commission, she noted.
Pioneering reforms to ground women's full equality in the legal system, the rights organization İlkkaracan founded and directs, Women for Women's Human Rights (WWHR), launched a human rights training program in Turkey 10 years ago that has trained more than 3,000 women in intensive 4.5 month programs. The grassroots aim was to prevent hierarchy and disseminate the trainings by encouraging trainees to establish their own local organizations. What little good news there is to report on behalf of Turkish women emanates from these local groups and the changes they have brought about in their communities, İlkkaracan told the Hürriyet Daily News & Economic Review.
Even when they are discouraged by family and neighbors, Turkish women come to the trainings hungry for information, she said. "One woman brought her husband to demonstrate her story at a recent training near Ankara. She had felt like "a nobody" at the beginning, but her life changed with the training, İlkkaracan recalled her saying. "Then her husband got up and said he had become a happier man in a better marriage because of the trainings."
In Cannakale, ever since women mobilized the local power structure, the city "checks with its women’s group before building a road." "I can’t believe what they have done in Cannakale. The local group ELDER started with police training and now all the people in the city are gender sensitive," she laughed.
The backlash of progress
The women’s movement was key in achieving the radical reform despite Turkey’s ruling religious conservative government, succeeding in radically transforming the Turkish Penal Code in 2004. All references to traditions such as morality, chastity, honor or virginity were removed from the Code. "This was the point when the state should have started creating discourse and national action programs," she said. "What we’ve seen was exactly the opposite."
İlkkaracan said despite the need to focus on education and job creation, the prime minister declared a few months ago that Turkish women should have at least three children. "This is a very clear violation of reproductive rights that were established in 1994 at a UN conference and undersigned by Turkey." Through the efforts of women around the world, this was a progressive document accepting that women had the right to decide how many children they would have and how they should space them. "But how can we expect to improve reproductive rights when women don’t have access to information and health materials?" she asked.
İlkkaracan said the government’s repeated "references to morality imply that women’s bodies are the property of their family and the nation," she said. She then pointed to a meeting at Ministry of Justice last month as another example of the official effort to undermine women’s rights. Judges and bureaucrats proposed lowering the age of consensual sex from 15 to 14 and the jail term for marital rape from seven years to one.
’Deconstructing Sexuality in the Middle East’
İlkkaracan is the co-founder of The Coalition for Sexual and Bodily Rights in Muslim Societies, an international network of 38 NGOs and academics from 14 countries working toward promotion sexual and bodily rights in the Middle East/ North Africa and South/Southeast Asia. A veteran participant of UN meetings and conferences on women's human rights, she is the editor of Women and Sexuality in Muslim Societies which has been translated from English into Arabic and Turkish. Most recently, İlkkaracan edited a book published in September called "Deconstructing Sexuality in the Middle East: Challenges and Discourses"
The book’s contributors from Iran, Iraq, Jordan, Lebanon, Pakistan, Palestine and Turkey illuminate how the discourses and debates cannot be reduced to a single factor such as religion or a tension between the religious right and feminists. In the book’s introduction, İlkkaracan addresses sexuality as a contested political domain in the Middle East. In the following chapter, she examines how adultery nearly derailed Turkey’s aspirations of joining the European Union. Subsequent chapters include examinations of honor crimes through civil society in Jordan, secular and religious discourses around sex education in Lebanon and sexuality in post-revolutionary Iran.
Nadera Shalhoub-Kevorkian examines predominant attitudes toward rape in contemporary Palestinian society. "It is sad that in this region in particular militarization plays a major role not only in creating a nationalist ideology in which women’s bodies become carriers of the nation but also in generating sexual violence," İlkkaracan said.
"We need to find our own voice," she said. With this book reflective of an expanding transnational discourse, the voices speak with a command of the complexities and depth of experience.
To order the book, visit:www.ashgate.com
Hurriyet,Saturday, December 13, 2008
More:
here